Михаил Иванов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Иванов.

Михаил Иванов
български лекар
Роден
Починал
19 август 1924 г. (58 г.)

Учил вЦюрихски университет
Медицина
ОбластБактериология

Михаил Мирчев Иванов е виден български лекар, бактериолог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Иванов е роден в 1866 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в родния си град. В 1880 година напуска Македония и заминава за България, къдато завършва VI клас на I софийска мъжка гимназия. В 1891 година завършва медицина в Цюрихския университет.[2] Връща се в България и работи като военен лекар до 1892 година. Специализира в Германия при Роберт Кох.

Връща се в София в края на 1893 година и създава и оглавява Бактериологическия институт, който ръководи с малки прекъсвания до пенсионирането си през 1920 година. В 1896 година заминава за Париж, където учи бактериология в Пастьоровия институт при Иля Мечников и Емил Ру. След това урежда своя бактериологическа лаборатория.

Редактира списанията „Медицински напредък“ (1900 - 1902) и „Български лекар“ (1905 - 1915 и 1921 - 1924). От 1909 до 1912 година е член на Върховния медицински съвет, а в 1924 година, малко преди смъртта си, е назначен за негов председател. По време на Балканската война е с големи заслуги за предпазване на населението от холера и петнист тиф - устройва подвижна лаборатория за изследване на болни от инфекциозни заболявания. Служи като епидемиолог в Първа отделна армия. Произвежда за пръв път в България противодифтериен серум. През Първата световна война е началник на бактеорологичен институт и организира производството на противохолерна ваксина, с която се снабдява Действащата армия. Открил вибрион, наречен на неговото име – Vibrio Ivanovi[3]. За отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“.[4]

Член е на Македонския научен институт. Умира в 1924 година.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 585. (на македонска литературна норма)
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 22-23
  5. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  6. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 20.