Мохамед Джавад Бахонар
| Мохамед Джавад Бахонар | |
 | |
| 77-и министър-председател на Иран | |
| Мандат | 4 август 1981 г. – 30 август 1981 г. |
|---|---|
| Предшественик | Мохамед Али Раджай |
| Наследник | Мохамед-Риза Махдави Кани |
| министър на културата и ислямското напътствие | |
| Мандат | 10 август 1980 г. – 10 август 1981 г. |
| народен представител в парламента | |
| Мандат | 28 май 1980 г. – 10 август 1980 г. |
| Лична информация | |
| Роден | 5 септември 1933 г. |
| Починал | Техеран, Иран |
| Националност |  Иран |
| Религия | Шиитски ислям |
| Родства | Мохамед-Реза Бахонар (брат) |
| Полит. партия | Ислямска републиканска партия (1979–1981) |
| Образование | Техерански университет |
| Подпис |  |
| Мохамед Джавад Бахонар в Общомедия | |
Мохамед Джавад Бахонар (на персийски: محمدجواد باهنر) е ирански шиитски богослов и политик, министър-председател на Иран през август 1981 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 септември 1933 г. в Керман, Иран.[2] Баща му е търговец, притежаващ малък магазин в Керман.[3] Бахонар е второто дете в семейството, като има осем братя и сестри. Живее бедно, а като дете учи Корана от вярващи жени. Също така се научава да пише и чете.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Бахонар завършва основно училище в Керман. През 1953 г. заминава за ислямското училище Ком и е в класа на Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. Получава докторска степен по теология от университета в Техеран.[4] Също така е член на академичния състав на университета и преподава религиозни уроци и теология.[5]
Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Преди революцията[редактиране | редактиране на кода]
Мохамед Бахонар е критик на управлението в лицето на династия Пахлави, като има провинения срещу Реза Шах Пахлави, който го вкарва в затвора на няколко пъти. През 1963 г. влиза в затвора като противник на бялата революция. По време на изгнанието на Хомейни в Ирак и Франция, продължава революционната му дейност и е влиятелен член сред последователите на Хомейни.
След революцията[редактиране | редактиране на кода]
След революцията Бахонар става един от основателите на Ислямската републиканската партия и член на Съвета на революцията на Иран.[6] Назначен е за министър на образованието през март 1981 г. Заедно с Мохамед Али Раджай прочиства иранските университети от западните културни влияния, което става известно като ислямска културна революция. След убийството на Мохамед Бехещи на 28 юни 1981 г., Бахонар е назначен за генерален секретар на партията, където е и член на Централния комитет. Служи като министър на културата и ислямското напътствие от март 1981 г. до август 1981 г. Когато Раджай е избран за президент на 5 август 1981 г., той избира Бахонар като премиер.[7]
Убийство[редактиране | редактиране на кода]
Мохамед Бахонар е убит заедно с Раджай и други членове на Ислямската републиканска партия, когато избухва бомба в офиса на партията в Техеран на 30 август 1981 г.[8][9] Взривът е причинен, след като една от жертвите отворя куфарче.[10] Куфарчето е донесено от Масуд Кешмири, служител по сигурността в партията. Седмица по-късно, Кешмири е обявен за отговорен за планирането на експлозията. Разкрит е като оперативен агент на „Организация на муджахидините на иранския народ“, които са подкрепяни от Саддам Хюсеин.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robin B. Wright. The Iran Primer: Power, Politics, and U.S. Policy. US Institute of Peace Press, 2010. ISBN 978-1-60127-084-9. с. 221.
- ↑ Michael Newton. Famous Assassinations in World History: An Encyclopedia [2 volumes]. ABC-CLIO, 17 април 2014. ISBN 978-1-61069-286-1. с. 27-28.
- ↑ An index of memories of Mohammad Javad Bahona // Maryrdom and Sacrifice. Архивиран от оригинала на 2010-01-18. Посетен на 2 февруари 2013.
- ↑ Joint Crisis: Supreme Defense Council of Iran, 1980 // Harvard Model United Nations. Архивиран от оригинала на 2013-10-05. Посетен на 3 октомври 2013.
- ↑ John H. Lorentz. The A to Z of Iran. Scarecrow Press, 14 април 2010. ISBN 978-1-4617-3191-7. с. 44.
- ↑ Asayesh, Hossein. Political Party in Islamic Republic of Iran: A Review // Journal of Politics and Law 4 (1). March 2011. Посетен на 29 юли 2013.
- ↑ Iran: A Country Study. Government Printing Office, 18 юли 2008. ISBN 978-0-8444-1187-3. с. 63.
- ↑ The Pearson General Knowledge Manual 2010 (New Edition). Pearson Education India, 1 януари 2010. ISBN 978-81-317-2790-4. с. 1. Посетен на 3 февруари 2013.
- ↑ Nikou, Semira N. Timeline of Iran's Political Events // United States Institute of Peace. Посетен на 27 юли 2013.
- ↑ Baqer Moin. Khomeini: Life of the Ayatollah. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-85043-128-2. с. 242.
| |||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mohammad-Javad Bahonar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |