Направо към съдържанието

Наполеон (десерт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Наполеон.

Наполеон
Виддесерт
Друго имеМилфьой
Произход вер. Франция
Описаниетестен десерт
Сервиранестудено
Основни съставкиглазура
Разновидностисреща се и в солен вариант
Калорииоколо 320 kcal за 100 g[1]
Наполеон в Общомедия

Милфьой (на френски: Mille-feuille), в България и други страни по-познат като Наполеон (вж. по-долу), е многопластов десерт от възможен френски произход. Днес е приет за френски десерт, но неговият същински произход всъщност остава неизвестен. Името му се превежда като „хиляди листа“.

Според оригиналната рецепта десертът се състои от три слоя бутер тесто, редувани с два слоя сладкарски крем, вместо който понякога може да послужи сладко или сметана. Най-горният тестен слой се поръсва с какао, пудра захар или натрошени ядки. Рецептата е описана за пръв път през 1651 година от французина Пиер де ла Варен,[2] а по-късно Мари-Антоан Карем я подобрява. В наши дни има и солени вариации на десерта.

Вариации и имена по света[редактиране | редактиране на кода]

Руската торта Наполеон
Полската кремовка
Традиционният десерт отблизо

Въпреки че нерядко се свързва с френския император, името Наполеон вероятно идва от френското прилагателно име napolitain (неаполитански)

Кремов сладкиш е името на десерта в немскоговорещите части на Австрия и Швейцария.

В Италия се нарича Mille foglie, като пълнежите са подобни. Италианският вариант се отличава със слоеве бутер тесто с пандишпан. Италианците приготвят и версии със спанак, сирене, песто и/или други.

За направата на сладкиша в Швеция и Финландия се използва яйчен крем, бита сметана и сладко. Горната му част се залива с желе от френско грозде и захарна глазура.

Във Великобритания се нарича ванилово парче или парче от крем, но понякога и Наполеон.

Наполеон е често срещаното име на десерта и в Русия, където се прави или със „сладко масло“, или със сладкарски крем. Обикновено слоевете са повече в сравнение с френската версия, но височината е същата. В руската литература се споменава торта с това име още през първата половина на XIX век.[3]

В Канада също е познат като Наполеон. Приготвя се с яйчен крем или сметана, но е възможна и комбинация от двете. Използва се и бадемов крем. Според един френско-канадски начин се прави с грахамени бисквити вместо бутер тесто, а пудингът заема мястото на яйчения крем.

В Южна Африка и Зимбабве го наричат яйчен крем на парче.

Във Филипините и Чили се състои от два слоя, намазани с крем и гарнирани със захарна глазура.

В Полша се нарича Наполеонка или Кремовка. Между двата слоя тесто се слага гъста сметана.

В Мароко и Алжир десертът се нарича просто Милфьой или Милфа; имената представляват комбинация от думите, съставящи френското такова.

Според унгарската рецепта се гарнира с бита сметана и карамел.

В Хонг Конг използват маслен крем и орехи.

В страните от бивша Югославия съществува подобен десерт, носещ името кремпита.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) French Mille Feuille. Fatsecret.com. Посетен на 9 февруари 2014.
  2. ((en)) Millefeuille Архив на оригинала от 2014-02-24 в Wayback Machine.. Students.pdht.ca. Посетен на 9 февруари 2014.
  3. ((ru)) Клятва при гробе Господнем.русская быль XV в века. Сочинения Н. Полевого. 1832 Архив на оригинала от 2013-10-17 в Wayback Machine.. Bestugev-m.org. ред 9. Посетен на 9 февруари 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mille-feuille в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​