Направо към съдържанието

Никола Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Весов
български архитект
Роден
1891 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Мюнхенски технически университет
Научна дейност
ОбластАрхитектура

Никола Саздов (Симеонов) Весов е български архитект от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Весов е роден в 1891 година в град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на видния член на българската община Саздо Весов. Завършва с двадесет и четвърти випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1910 година[2] и по-късно архитектура в Мюнхенския технически университет [3] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, младши офицер в 1-во тежко допълващо артилерийско отделение, за отличия и заслуги през войната е награден с орден „За заслуга[4]

Проектира различни обществени, както и частни сгради в Горна Джумая и София.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 13-14
  5. ДА-Благоевград, Ф125К, Оп.1, а. е. 7, л. 60