Николай Гогол
| Николай Гогол Николай Васильевич Гоголь | |
.jpg) | |
| Роден | 20 март 1809 г. (стар стил) Сорочинци, Полтавска губерния, Руска империя, днес в Украйна |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1852 г. (стар стил) |
| Професия | писател, драматург, писател на къси разкази |
| Националност |  Русия |
| Активен период | 1840 – 1851 |
| Известни творби | „Мъртви души“ (1835 – 1841) |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Николай Гогол в Общомедия | |
Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Наричан е баща на руската проза. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в семейното имение в местечко Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град Полтава, днес в Украйна. Рожденото му име е Николай Василиевич Яновский. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демянович Гогол-Яновски (1738 – 1805), е записал в официален документ, че „неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец).
Бащата на Гогол, Василий Афанасиевич Гогол-Яновски (1777 – 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 – 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.
През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831 – 32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санктпетербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Умира на 4 март 1852 г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване „да изгони дявола от себе си“, и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи.“
Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.
Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Вий. (Миргород) 1833 – 1842
- Женитба. 1833 – 1841
- Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1830
- Записки на един луд. 1834
- Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
- Мъртви души. 1835 – 1841
- Невски проспект. 1833 – 1834
- „Нос“ (1836)
- Шинел
- Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Повест за това как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
- Портрет. 1833 – 1834, 1842
- Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Ревизор. 1836
- Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
- Старосветски помещици. (Миргород) 1832
- Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
- Тарас Булба. (Миргород) 1833 – 1842
- Каляска. 1836
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ FT.com „Small Talk: José Saramago“. „Всичко, което съм чел, ми оказва влияние по някакъв начин. Мога да кажа, че Кафка, Борхес, Гогол, Сервантес са мои постоянни спътници.“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Николай Гогол
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Николай Гогол- От и за Николай Гогол в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Николай Гогол в
Моята библиотека - Произведения на Николай Гогол в
проекта Гутенберг - ((ru)) Произведения на Николай Гогол в Библиотеката на Максим Мошков
- ((ru)) Николай Васильевич Гоголь – жизнь и творчество, биография, книги Гоголя
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Николай Гогол, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((en)) Николай Гогол в Encyclopædia Britannica
- ((en)) Николай Гогол в
Internet Movie Database - Николай Гогол – изгарянето на втория том на „Мъртви души“ Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine.
|
