Белене (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белене.
| Белене (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Плевен |
| Площ | 285.05 km² |
| Население | 9 891 души |
| Адм. център | Белене |
| Брой селища | 6 |
| Управление | |
| Кмет | Милен Дулев (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2015) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
| Белене (община) в Общомедия | |
Община Белене се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в североизточната част на област Плевен, на северната държавна граница на република България с република Румъния, от километър 582 до километър 567 на десния бряг на река Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина (с площ 160 000 дка). Територията на общината е 285,046 km2 (285 046 дка), от които 12 110 дка са фонд „населени места“. Тя е една от малките общини в България и по площ от заема 9-о място сред 11-те общините на област Плевен, което съставлява 6,13 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Свищов, област Велико Търново;
- на юг – община Левски;
- на запад – община Никопол;
- на север – Румъния.
Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 km2 от територията на общината. Тук, на брега на река Дунав при 530-ия километър е и най-ниската точка на общината – 19 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите югоизточни части на Никополското плато. Югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол се намира най-високата точка на община Белене – Санадиновски връх 255 m н.в. В пределите на общината попада изцяло най-големия български остров в река Дунав – Белене (41,1 km2).
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 560 до 582 km (километрите се броят от устието на реката). От Никополското плато водят началото си малки и къси реки и дерета, течащи на североизток и изток, водите на които в Свищовско-Беленската низина се разделят на множество напоителни канали за напояване на земеделските земи.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 6 населени места с регистрирано общо население 7803 души (по преброяването от 7 септември 2021 г.).[1]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Белене | 6533 | 146,310 | Кулина вода | 142 | 24,303 | ||
| Бяла вода | 241 | 24,232 | Петокладенци | 279 | 29,246 | Пети кладенци | |
| Деков | 383 | 29,718 | Татари | 225 | 31,237 | Татаре | |
| ОБЩО | 7803 | 285,046 | няма населени места без землища |
В общината живеят 8244 души души по настоящ адрес (към 15 март 2024 г.).[2] Естественият прираст в общината е отрицателен – под средния за областта (минус 98 за 2014 г.) и страната, което се дължи на ниския коефициент на раждаемост (около и под средния за областта и страната) и високия коефициент на смъртност (около и над средния за областта и страната). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, които до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 10 318 | 100,00 |
| Българи | 7397 | 71,69 |
| Турци | 292 | 2,83 |
| Цигани | 92 | 0,89 |
| Други | 23 | 0,22 |
| Не се самоопределят | 31 | 0,30 |
| Не отговорили | 2483 | 24,06 |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- през 1946 г. – осъвременено е името на с. Пети кладенци на Петокладенци без административен акт;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Татаре на Татари без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Белене за гр. Белене.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През източната част на общината, от югоизток на северозапад преминава последният участък от 12 km от трасето на жп линията гара Ореш – Белене.
През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 22,8 km:
- участък от 17,8 km от Републикански път II-52 (от km 75,3 до km 93,1);
- целият участък от 5 km от Републикански път III-5202.
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-3. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО, 15.03.2024 г.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||