Примамка (шахмат)
Примàмка в шахмата е опит да се провокира противник към привидно изгодно продължение, което в действителност се оказва погрешно.
В широк смисъл, според Яков Нейштадт, примамка е всеки хитър ход, който съдържа скрита заплаха и е предназначен да накара противника да пропусне. В тесен смисъл примамка не е провокация на грешка, а само такава, която е свързана с определен риск.
Примамките могат да бъдат класифицирани според естеството на „провокацията“: някои са предназначени за естествен предполагаем отговор, който се оказва грешка, други провокират противника към активни действия, които изглеждат „особено изгодни“. Има и примамки без риск за поставящия и с риск.
Особено популярни са дебютните примамки. Много от тях са познати отдавна, но има и нови под формата на домашни заготовки.
Понякога, ако опонентът отговори правилно, примамката може да влоши собствената позиция, както е ясно отразено в мата на Легал.
Примамка в дебюта[редактиране | редактиране на кода]
Дебютните примамки се срещат в почти всеки дебют. Поради тази причина е популярно да се пишат шахматни книги за примамки в зависимост от дебюта. Например, книгата на Яков Нейштадт „250 примамки и комбинации“ е разделена на отворени, полуотворени и затворени дебюти.
Френска защита[редактиране | редактиране на кода]
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |                    | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
Като пример се разглежда система на Нимцович във френска защита.
1. e4 e6 2. d4 d5 3. e5 c5 4. c3 Kc6 5. Kf3 Дb6 6. Оd3! c:d4 7. c:d4 – примамка (диаграма 1).
На пръв поглед черните печелят пешката, тъй като белополият офицер на белите блокира пешката d4 от бялата царица, която я защитава.
7… K:d4? 8. K:d4 Д:d4
Но неочаквано белите използват открито нападение с шах 9. Оb5+! ~ с последвалото спечелване на царицата 10. Д:d4.
Партия Мулок – Костич[редактиране | редактиране на кода]
1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оc4 (До тук дебютът е както в Италианска партия и Защита на двата коня. Но черните избират друго продължение) 3. ... Кd4?! (Не се препоръчва да се играе тази примамка. В дебюта не трябва да се движи ненужно няколко пъти подред една фигура) 4. К:e5?! (след правилен отговор, например 4.K:d4, белите биха изпреварили много съперника си в развитието и играта на черните с примамката не се оправдава по никакъв начин) 4...Дg5 5. K:f7?? (най-доброто продължение за белите е 5. О:f7+ Цe7 6. 0-0 Д:e5 7. О:g8 Т:g8. За фигура в допълнение към две пешки, белите след 8. c3, последвано от 9. d4 могат получите силен пешечен център и добра възможност за атака поради неудачната позиция на черния цар) 5...Д:g2 6. Тf1 Д:e4+ 7. Оe2 Кf3X.
Дамски гамбит[редактиране | редактиране на кода]
1. d4 Кf6 2. c4 e6 3. Кc3 d5 4. Оg5 Кbd7 (добър развиващ ход, по пътя е поставена примамка) 5. c:d5 (обикновено играят 5. Кf3 или 5. e3) 5...e:d5 6. К:d5? (правейки този ход, белите най-накрая се хващат на в примамката) 6 ... К:d5! 7. О:d8 Оb4+ и белите остават без фигура. За разлика от предишния пример, тази примамка може да бъде поставена с основателна причина, тъй като дори ако белите не попаднат в нея, тя не влошава позицията на черните.
Примамка в ендшпила[редактиране | редактиране на кода]
Често крайна пешка служи като примамка в ендшпила.[1] Най-популярната игра на тази тема е първата партия от мача за световно първенство през 1972 г., в която световният шампион Борис Спаски поставя такава примамка, на която претендентът Роберт Фишер се хваща.
Борис Спаски – Роберт Фишер
Рейкявик, 1972
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |   | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
Борис Спаски – Роберт Фишер
Рейкявик, 1972
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 | | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
56. Цd6 черните се предават.
В позицията на диаграма 2, получена след хода на Фишер 28. ... О:d6, Спаски играе 29. b5! като оставя незащитена крайната пешка h2. Фишер приема жертвата
29. ... О:h2??, но тя се превръща за него в „отровна“ пешка, защото Спаски затваря офицера му и той попада в капан: 30. g3 h5 31. Це2 h4 32. Цf3 Це7 33. Цg2 h:g3 34. f:g3 O:g3 35. Ц:g3. С офицер срещу 2 пешки белите печелят още една и достигат до крайната спечелена позиция на диаграма 3.
Борислав Ивков – Марк Тайманов
Белград, 1956
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В играта Борислав Ивков – Марк Тайманов, Белград 1956 г.[2][3] черните се отказват от показаната позиция на диаграма 4, защото белите имат лесна победа, използвайки проходната си пешка a2 като примамка, за да отклонят царя на черните далеч от центъра и към дамския фланг, което позволява лесно произвеждане на пешката h6.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hooper & Whyld (1996), p. 103.
- ↑ Hooper & Whyld (1996), p. 184. Ivkov.
- ↑ Борислав Ивков – Марк Тайманов, мач Югославия – СССР, 1956 // (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Вайнштейн Б. С. – Ловушки Ферзьбери. — М.: Физкультура и спорт, 1990. — С. 192 ISBN 5-278-00272-7
- Завьялов А. А. – Дебютные ловушки. Сборник 333 шахматных ловушек. — Ярославль, 1997. — С. 144 ISBN 5-86895-019-4
- Завьялов А. А. – 444 дебютные ловушки. — М.: Воениздат, 2005. — с. 208 ISBN 5-94377-019-4
- Нейштадт Я. И. – 250 ловушек и комбинаций. — М., 1973. — 128 с.
- Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990, с. 217—218; 621 с., 100 000 экз., ISBN 5-85270-005-3.