Работен потенциал
Работен потенциал е един от трите основни аспекта на всяка институция, която се определя като група от хора, организирани да изпълнят обща цел. Институцията има развита структура, в рамките на която персоналът работи по координиран начин. Работният потенциал на дадена институция се състои от:
- щатния апарат и обществения актив;
- материалната база включваща сградния фонд, обзавеждането на сградите, транспортните средства;
- финансовите средства, в това число – работна заплата, издръжка на институцията и капиталовите вложения.
Другите два аспекта на институцията са основата и изявата.[ неясно? ]
Работният капацитет има своя организационна структура, която позволява институцията да работи като едно цяло ръководство.[ неясно? ] Ръководството на дадена институция е група от избрани лица (борд, управителен съвет), които не са нейни служители, събират се периодически и определят политиката и стратегията на институцията за определен период от време.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гладилов Ст., Икономика на здравеопазването, изд. Princeps, С., 2003.