Савоя-Соасон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Савоя-Соасон
Графство Соасон
Информация
Парентална династияСавоя-Каринян на Савойската династия
ТитлиГраф на Соасон
ОснователЕвгений Мавриций Савойски-Соасон
Последен владетелЕвгений Йоан Франциск Савойски-Соасон
Основана1656
Разпадане1734

Савоя-Каринян-Соасон (на италиански: Savoia-Carignano-Soissons), накратко Савоя-Соасон (Savoia-Soissons), е кадетска линия на Савоя-Каринян (на свой ред кадетска линия на Савойската династия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Линията от линията Савоя-Каринян, чийто прародител Томас Франциск Савойски, принц на Кариняно (син на Карл Емануил I Савойски), се жени за Мария Бурбон-Соасон през 1625 г. Вторичният клон започва с техния син Евгений Мавриций Савойски-Соасон, който получава титлата „граф на Соасон“ от майка си, чийто любимец е.

Най-известният член на Савой-Соасон е принц Евгений Савойски-Соасонски (1663 – 1736), син на Евгений Маврикий и Олимпия Манчини, известен кондотиер и дипломат.

Клонът изчезва през 1734 г. с Евгений Йоан Франциск.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Име Портрет Година на раждане Начало на управление Край на управление Смърт Баща
Евгений Маврикий 1633 1656 1673 1673 Томас Франциск Савойски
Лудвиг Томас 1657 1673 1702 1702 син на предходния
Емануил Томас 1687 1702 1729 1729 син на предходния
Евгений Йоан Франциск 1714 1729 1734 1734 син на предходния

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Savoia-Soissons в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​