Направо към съдържанието

Свети Георги (Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
Църквата от североизток
Църквата от североизток
Карта Местоположение в Струга
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСтруга
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоСтружко
Изграждане1835 г.
Статутдействащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска църква в град Струга, Северна Македония. Църквата е главен храм на Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Църквата съществува още в 1590 година и е важно българско книжовно средище.[2] Сегашният храм е изграден в 1835 година за по-малко от два месеца, като градежът започва на 10 май и завършва на 20 юни. Ферманът за изграждането е получен с подкуп и работата вървяла ден и нощ. Освен стружките първенци с пари помага и владиката Калиник Преспански и Охридски. Живописта е дело на братята Христо, Исай и Кузман Макариеви от Галичник. В църквата е организирано килийно училище, в което работят и възрожденците Димитър и Константин Миладинови.[1]

През май 1845 година в Струга пристига Виктор Григорович, който открива в църквата славянски ръкописи и старопечатни книги. Апостол-апракос от XII век се съхранява в сбирката му в Държавната библиотека в Москва.[2]

В 1983 година започва изграждането на нова административна сграда в двора на църквата, която е завършена и осветена в 1985 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. а б Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 300 (коментар и бележки).