Свети Никола (Брайчино)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Богородица ширшая небес | |
 Местоположение в Ресен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Брайчино |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Изграждане | 1872 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е българска възрожденска църква в село Брайчино, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Храмът е разположен в северозападния дял на селото и е гробищна църква. Представлява трикорабна сграда с полукръгла апсида, върху която са поставени седем плитки засводени ниши. Край южната и западната фасада на Светилището са прилепени затворени тремове.[1] Според надписа в нишата над входа църквата е издигната през 1871-1872 година.[1][2]
Трите кораба във вътрешността са разделени от два реда от по пет колони. Нартексът на запад е отделен с преграда и е повдигнат с три стъпала над нивото на наоса. Над него има галерия женска църква.[1]
Живопис има само в олтарната апсида и протезиса. Конхата на апсидата е изобразена Света Богородица с Христос в горната част и фигурите на архиереите Свети Йоан Златоуст, Свети Василий Велики, Свети Никола, Свети Атанасий, Свети Григорий и Свети Спиридон в долната зона. Иконостасът е съставен от три хоризонтални реда икони, царски двери и врати на южния и северния дял на преградата. Иконите от иконостаса са работени в 1875 и 1889 година. Според надписите по-старите икони са дела на Апостол Стериев от селото Пляса, а тези от 1889 година на Атанас Димитри Зограф от леринското село Негован.[1][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 13. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 25. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
