Сидония Атанасова
| Сидония Атанасова | |
| българска художничка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1994 г.
|
| Учила в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Захариев и Стефан Баджов |
| Направление | декоративно изкуство |
| Награди | награда за графика на СБХ на името на Веселин Стайков (1979) |
| Научна дейност | |
| Предмет | изобразително изкуство |
| Работила в | училища в Пазарджик, Дупница, Разград, Ловеч и Плевен |
Сидония Илиева Атанасова е българска художничка графичка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сидония Атанасова е родена на 21 март 1909 г. в семейството на офицера Илия Атанасов и съпругата му Райна – учителка по професия. През 1936 г. завършва специалност декоративно изкуство в Художествената академия в София, където нейни преподаватели са проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Захариев[1] и Стефан Баджов[2].
Между 1939 и 1946 г. Сидония Атанасова работи като учител по рисуване в Пазарджик, Дупница, Разград, Ловеч и Плевен, където е член-съосновател на Плевенското дружество на художниците. Членува в Дружеството на независимите художници.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Твори основно гравюра на дърво. Предпочитани от нея жанрове са пейзажът, портретът, битовите и историческите сюжети. Пресъздава изгледи от старинни български градове и села с традиционна архитектура като Копривщица, Пловдив, Мелник, Балчик, Боженци, Тетевен, Плевен. Разработва исторически сюжети като Априлското въстание и Руско-турската война (1877 – 1878).[1][3]
Изложби[редактиране | редактиране на кода]
От 1948 г. участва в окръжни изложби в Плевен, общи художествени изложби в София и задгранични изложби на българското изкуство в Белград, Берлин, Будапеща, Варшава, Виена, Дрезден, Ерфурт, Мексико, Москва, Париж, Пилзен, Прага, Ростов на Дон, Хале, Кемниц, Чикаго.[1][2] През 1979 г. в София е организирана нейна юбилейна изложба и е издаден каталог с избрани нейни картини.[1] През 2009 г. изложба по повод 100-годишнината от рождението ѝ е направена в Регионален исторически музей, Враца.[4]
Колекции[редактиране | редактиране на кода]
Творби на Сидония Атанасова са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии във Варна, Видин, Враца, Плевен, Смолян, Стара Загора, в Дрезденската художествена галерия, в музея „Ростов на Дон“ и частни колекции.[2]
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Лауреат е на множество награди, сред които:
- 1956 – I награда на окръжна изложба в Плевен,
- 1966 – I награда за участие в общата художествена изложба на СБХ,
- 1967 – орден „Червено знаме на труда“,
- 1968 – орден „Кирил и Методий“ – I степен,
- 1979 – награда за графика на СБХ на името на Веселин Стайков,
- 1979 – орден „Народна република България“ – II степен.[1]
През 1974 г. монографичен очерк за Атанасова пише изкуствоведката Дора Каменова.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, издателство на БАН, София, 1980
- ↑ а б в „Съвременни български графици“, Издателство „Български художник“, 1981
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, 1978
- ↑ Картини на Сидония Атанасова са изложени в РИМ-Враца, Dariknews.bg, 11 декември 2009 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Картини на Сидония Атанасова:
