Александра Беркова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Carbonaro. (б.), към версия на Rumensz
Етикети: Отмяна Отменени
Ред 26: Ред 26:
Александра Беркова е родена на 2 юли 1949 г. в Тренчин, Чехословакия. Баща ѝ е диригент на симфоничния оркестър, а майка ѝ е журналистка. От деветгодишна възраст живее в [[Теплице]]. Завършва Средното училище по стъкларство в Каменицки Шенов. В периода 1968 – 1973 г. следва чешко и художествено образование във Факултета по изкуствата на [[Карловия университет]] в Прага.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/alexandra-berkova-2780 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="czechlit">{{икона|cs}} [https://web.archive.org/web/20100706141115/http://www.czechlit.cz/autori/berkova-alexandra/ Биография в Портал Чешка литература]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/2870931.Alexandra_Berkov_ Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref>
Александра Беркова е родена на 2 юли 1949 г. в Тренчин, Чехословакия. Баща ѝ е диригент на симфоничния оркестър, а майка ѝ е журналистка. От деветгодишна възраст живее в [[Теплице]]. Завършва Средното училище по стъкларство в Каменицки Шенов. В периода 1968 – 1973 г. следва чешко и художествено образование във Факултета по изкуствата на [[Карловия университет]] в Прага.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/alexandra-berkova-2780 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="czechlit">{{икона|cs}} [https://web.archive.org/web/20100706141115/http://www.czechlit.cz/autori/berkova-alexandra/ Биография в Портал Чешка литература]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/2870931.Alexandra_Berkov_ Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref>


След дипломирането си, в периода 1973 – 1979 г. работи като редактор във вестник {{неясно|„Смобода“}} и през 1979 г. в издателство ''Československý spisovate''. Едновременно прави абсолвентска практика в университета за литературно-критически диспути на [[Карел Чапек]] през 30-те години на двадесети век, а през 1980 г. получава докторска степен. Заради дисидентските си изяви в началото на 80-те години работи като чистачка в църква. От 1982 г. е писателка на свободна практика. В периода 1983 – 1991 г. пише за Чехословашката телевизия.<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=1208 Биография и библиография в Речник на чешката литература]</ref>
След дипломирането си, в периода 1973 – 1979 г. работи като редактор във вестник „Смобода“ и през 1979 г. в издателство ''Československý spisovate''. Едновременно прави абсолвентска практика в университета за литературно-критически диспути на [[Карел Чапек]] през 30-те години на двадесети век, а през 1980 г. получава докторска степен. Заради дисидентските си изяви в началото на 80-те години работи като чистачка в църква. От 1982 г. е писателка на свободна практика. В периода 1983 – 1991 г. пише за Чехословашката телевизия.<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=1208 Биография и библиография в Речник на чешката литература]</ref>


Дебютира през 1976 г. с разказа „Минироман“ (''Miniromán'') в месечното литературно списание. През 1986 г. е издадена първата ѝ книга, сборникът с разкази „Книжка с червена корица“ (''Knížka s červeným obalem''). През 1991 г. е издаден първият ѝ роман „Абсурдия“, който е удостоен с [[Егон Хостовски (награда)|наградата „Егон Хостовски“]].<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="goodreads"></ref>
Дебютира през 1976 г. с разказа „Минироман“ (''Miniromán'') в месечното литературно списание. През 1986 г. е издадена първата ѝ книга, сборникът с разкази „Книжка с червена корица“ (''Knížka s červeným obalem''). През 1991 г. е издаден първият ѝ роман „Абсурдия“, който е удостоен с [[Егон Хостовски (награда)|наградата „Егон Хостовски“]].<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="goodreads"></ref>

Версия от 19:37, 27 април 2024

Александра Беркова
Alexandra Berková
Александра Беркова, 1994 г.
Александра Беркова, 1994 г.
Родена2 юли 1949 г.
Починала16 юни 2008 г. (58 г.)
Професияписател, сценарист, журналист, преводач
Националност Чехословакия,
 Чехия
Активен период1976 – 2008
Жанрдрама, публицистика, документалистика
Награди„Егон Хостовски“
СъпругВладимир Новак (1975 – ?)
Деца2
Уебсайт

Александра Беркова (на чешки: Alexandra Berková) е чешка журналистка публицистка, педагожка, преводачка, сценаристка и писателка.

Биография и творчество

Александра Беркова е родена на 2 юли 1949 г. в Тренчин, Чехословакия. Баща ѝ е диригент на симфоничния оркестър, а майка ѝ е журналистка. От деветгодишна възраст живее в Теплице. Завършва Средното училище по стъкларство в Каменицки Шенов. В периода 1968 – 1973 г. следва чешко и художествено образование във Факултета по изкуствата на Карловия университет в Прага.[1][2][3]

След дипломирането си, в периода 1973 – 1979 г. работи като редактор във вестник „Смобода“ и през 1979 г. в издателство Československý spisovate. Едновременно прави абсолвентска практика в университета за литературно-критически диспути на Карел Чапек през 30-те години на двадесети век, а през 1980 г. получава докторска степен. Заради дисидентските си изяви в началото на 80-те години работи като чистачка в църква. От 1982 г. е писателка на свободна практика. В периода 1983 – 1991 г. пише за Чехословашката телевизия.[4]

Дебютира през 1976 г. с разказа „Минироман“ (Miniromán) в месечното литературно списание. През 1986 г. е издадена първата ѝ книга, сборникът с разкази „Книжка с червена корица“ (Knížka s červeným obalem). През 1991 г. е издаден първият ѝ роман „Абсурдия“, който е удостоен с наградата „Егон Хостовски“.[4][1][3]

Основна тема в творчеството ѝ са междуличностните отношения и партньорството. Като известна пропагандаторка на феминизма тя не се колебае да експериментира формално в прозата, което я поставя сред авторите, работещи с постмодерни принципи, интертекстуалност и редуващи се наративни гледни точки. Често избира метафоричен и алегоричен подход, в който идеите и реалността се пресичат.[2]

След кадифената революция активно участва в литературния живот. Пише сценарии, радиопиеси и статии. Авторка е на сценариите на редица нашумели телевизионни филми и сериали. Прави и преводи от английски на чешки език.[4][1][3]

От 90-те години води семинар по творческо писане първо в частната гимназия с литературна насоченост „Йозеф Шкворецки“, а след това преподава в Литературната академия „Йозеф Шкворецки“ (сега Международен Арт кампус Прага). Тя е сред основателите на Асоциацията на писателите и от 2006 г. е член на комитета на Чешкия ПЕН клуб. През 1990 г. получава стипендия за престой в Шотландия, а през 2005 г. в Швейцария.[4][1][3]

Била е омъжена за художника Владимир Новак, с когото имат дъщеря и син – Никола Новакова (също художничка) и Ернест Новак. Развеждат се по-късно.[4][1]

Александра Беркова умира след тежко боледуване на 16 юни 2008 г. в Прага, Чехия.[5][4]

Произведения

Самостоятелни романи

  • Magorie aneb Příběh velké lásky (1991) – награда „Егон Хостовски“[4][1][3]
    Абсурдия, изд. „Панорама плюс“ (2003), прев. Анжелина Пенчева
  • Utrpení oddaného všiváka (1993)
    Въшкаря, алманах „Панорама“ (1999) с. 246 – 289, прев. Васил Самоковлиев
  • Temná láska (2000)
    Убийствена любов, изд. „Панорама плюс“ (2003), прев. Анжелина Пенчева
  • Banální příběh (2004)

Сборници (участие)

  • Knížka s červeným obalem (1986) – самостоятелни разкази[4][1][3]
  • Nej... povídky z Playboye I. (1997) – разкази
  • Městopis: 50 autorů, povídek, měs (2000)
  • Schůzky s tajemstvím (2003) – разкази
  • Už tě nemiluju (2005)
  • Stařec a smrt в Divoká jízda (2006)

Документалистика

  • Čeští spisovatelé o toleranci (1994) – доклади от конгреса на ПЕН клуба
  • Antologie českého rozhlasového fejetonu 2002 – 2004 (2004)
  • O psaní (2014) – учебник по творческо писане

Екранизации

  • 1985 Pánska jízda – тв филм, сценарий[4]
  • 1988 Dámská jízda – тв филм
  • 1991 Dno – тв филм
  • 1991 Zírej, holube!
  • 1991 – 1992 Co ted a co potom? – тв сериал, 7 епизода
  • 2004 Zlatá brána
  • 2010 Nespavost – тв филм

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж ((cs)) Биография и библиография в Databazeknih
  2. ↑ а б ((cs)) Биография в Портал Чешка литература
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  4. ↑ а б в г д е ж з и ((cs)) Биография и библиография в Речник на чешката литература
  5. ↑ Почина писателката Александра Беркова, Novinky.cz

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexandra Berková в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Чехия“         Портал „Чехия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александра_Беркова&oldid=12216635“.