Костадин Костадинов (политик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Костадинов.

---

Костадин Костадинов
български политик
Роден	Костадин Тодоров Костадинов 1 април 1979 г. Аспарухово, Народна република България
Религия	православие
Националност	България
Учил във	Великотърновски университет
Политика
Партия	ВМРО – Българско национално движение (1997 г. – 2013 г.) Национален фронт за спасение на България (2013 г. – 2014 г.) Възраждане (2014 г.)
Народен представител в: XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС
Семейство
Баща	Тодор Костадинов
Уебсайт	kostadin.eu
Костадин Костадинов в Общомедия

Костадин Тодоров Костадинов е български политик, историк, юрист и етнограф, известен преди всичко като основател и председател на националистическата партия „Възраждане“, определяна от различни анализатори и медии като антиевропейска, антизападна, както и проруска.

В периода 2011 – 2021 г. Костадинов е два мандата и половина общински съветник в град Варна. Народен представител в XLVII народно събрание.

Биография

Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. в град Варна, в работническо семейство – баща му е заварчик, а майка му чистачка. Израства в квартал Владиславово. Завършва Пета гимназия, а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в БАН с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.

От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „За българската нация“ по телевизия СКАТ. През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия Алфа.

От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.

Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна.

Научни занимания, филми и книги

Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на България под заглавието „Един народ сме“ (за българите в Егейска Македония). Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в Северна Добруджа, заснет през 2009 г.

Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на Албум-алманах „Македония“ – фототипно издание, и го представя в Народното събрание, и в Европейския парламент през 2008 г.

През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г. Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г. През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.

Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г.

През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.

През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България. Прави и документален филм по книгата.

През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.

През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация. Изследването представя историята и съвремието на русините, европейски народ без държава, които той счита за част от руския народ, а същевременно разглежда и формирането на украинската нация в СССР, което приема, че е станало на политическа основа.

През 2017 г. организира издаването на книгата „За произхода на днешните гърци“ от Якоб Фалмерайер в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните.

Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.

Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.

Политика

ВМРО

Член е на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г. На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на партията.

Възраждане

През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.

През 2017 г. ръководената от него политическа партия „Възраждане“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.

През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на местните избори заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет Иван Портних.

На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „Възраждане“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.

На национално ниво „Възраждане“ печели:

• 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов.
• 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново.
• 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна.

През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията. Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая. Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена.

Президентски избори 2021

На президентските избори през 2021 г. участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат Елена Гунчева. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите. На парламентарните избори през ноември 2021 г. Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в XLVII народно събрание.

Критики и противоречия

Омраза към малцинствата

През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „Просвета“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.

Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.

През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала Максуда, Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към циганите в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението. Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари и снимки, доказващи, че е имало доброволци сред циганите.

Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея

Костадин Костадинов през 2018 г.

През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии. Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре. Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата.

През май 2020 г. в разследване на Нова телевизия се казва, че „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява. Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка. В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление.

В отговор на твърдението на Костадинов, сметната палата заявява, че той е излъгал, и няма законова забрана политици да се отказват от субсидията си. „Това твърдение на Костадин Костадинов не отговаря на истината....Сметната палата никога не е давала указания и не се е произнасяла, че няма възможност за отказ от получаване на държавна субсидия.“

Българо-украински протест 2018

През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в Москва. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември. По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а Министерството на вътрешните работи заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“

Хомофобия

Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на ЛГБТ и широката общественост.

Конфликт с Елена Гунчева

Елена Гунчева, която през 2021 г. е избрана от Костадинов за негова вицепрезидентка по време на кандидат-президентската им кампания, напуска партия Възраждане на 24 юни 2022 г. поради поведението на Костадинов, некомпетентността на някои от кадрите на партията и липсата на сътрудничество на партията с гражданските организации.

На 8 септември 2022 г. Гунчева публикува статия, в която описва членовете на партия Възраждане като „фашизоиди и илитерати“. Гунчева нарича Костадинов „патерица“ на Бойко Борисов.

Запазена марка и фондация Костя Копейкин

Някъде през 2018 г. на лидерът на партия „Възраждане“ излиза емблематичният му прякор Костя Копейкин. В XLVII народно събрание, Костадин Костадинов се обижда и едва не се стига до бой, след като депутата от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев от парламентарната трибуна обявява:

„

… Г-н Копейкин продаде хората, купи си къща с техните пари…

“

През Октомври 2022 г., става известно, че членове от партията се опитват да регистрират търговска марка „Костя Копейкин“. Като причина изтъкват, че създават фондация с това име, която да помага на даровити деца.