Направо към съдържанието

Сухозем

Сухозем
България
42.415° с. ш. 24.8655° и. д.
Сухозем
Област Пловдив
42.415° с. ш. 24.8655° и. д.
Сухозем
Общи данни
Население153 души[1] (15 март 2024 г.)
9,78 души/km²
Землище15,741 km²
Надм. височина249 m
Пощ. код4209
Тел. код031706
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ70353
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Калояново
Младен Кичев
(СДС; 2023)
Сухозем в Общомедия

Сухозем е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Самото име на селото подсказва една негова характерна особеност. Земята тук е подчертаното с червено-кафеникъв оттенък, затова повече е подходяща за отглеждане на грозде. Все пак наличието на сравнително добра мрежа от микроязовири спомага за доброто виреене също така и на тютюн, основно от сорта ориенталски.

Сухозем се намира в района на същинска Средна гора, на ок 36 км от Пловдив в посока Карлово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото е намерена римска военна диплома на тракиеца Долес, служил в Сирия по време на управлението на император Веспасиан (69 – 79 г.), което показва наличието на тракийско селище от римско време.

Името на село Сухозем до 1934 година е Куру Химитлии. В 19 век селото има преобладаващо турско население, което през епохата на Възраждането и освободителните войни постепенно го напуска. То основно пребивава по време на кампанията за бране на тютюн.

След 9.09.1944 г. селото се провежда колективизация и се оформя ТКЗС. Сухозем не успява да се възползва от тези промени, за да стане някакъв център.

Настъпилите промени след 10 ноември 1989 г. променят в значителна степен селото. Кретащата до този момент местна икономика се разпада, голяма част от малкото млади хора или емигрират (напр. в съседна Гърция) или се преместват в големите градове. Населението спада рязко (по данни на око), като се обитава от не повече 150 – 180 души.

Растящата в последно време „мода“ за търсене на извънградски къщи от съседен Пловдив, в известна степен почва да променя селото и да подобрява неговия облик, като времето ще покаже колко.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има кметски наместник и скромен щат от служители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Благодарствено писмо от Митрополит Арсений до кмета на Сухозем Нейчо Неделчев
Благодарствено писмо от Митрополит Арсений до кмета на Сухозем Нейчо Неделчев

На 12 май 2002 г. село Сухозем, което съществува от 1885 като изцяло православно, най-сетне се сдобива със свой Божи Храм. Първата копка е направена на 22 Март 2000 г. в присъствието на негово преосвещенство пловдивския митрополит Арсений, кмета на Сухозем Нейчо Неделчев и хора от селото. Строежът трае 2 години, като без парична подкрепа от Община Калояново е финансиран изцяло от основните дарители сем. Неделчеви, както и жители на Сухозем. Изписването и основните икони в храма са дело на двама сухоземци, художниците Христо Николов и Райчо Пеев. Иконите са в царския ред на олтара на храма – патрона Света София, Света Богородица майка, Христос и Йоан Кръстител. Освещаването на новопостроената черква „Света София“ се извършва 12 май 2002г. от митрополит Арсений и още 8 свещеници, кмета на Сухозем Нейчо Неделчев и поканените гости - министъра на околната среда Долорес Арсенова, кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков и кмета на община Калояново инж. Александър Абрашев.

На 23 октомври 2004 г. в центъра на селото е открит паметник на 7 българи и един американски офицер, загинали през Втората световна война. Мемориалът е построен по български проект от кмета на с.Сухозем Нейчо Неделчев със средства изцяло осигурени от щата Орегон.

Летяща крепост „Бе 17“ на американските военновъздушни сили се връща от мисия над румънския град Плоещ. Ударена от противников самолет американската крепост, изостава от ескадрилата си. От Марино поле са вдигнати да я засекат 4 български изтребителя, които свалят американския самолет. 9 офицери от екипажа се спасяват, но 23-годишният бордови инженер Дейвид Кингсли, заедно със седем жители на Сухозем от рода Дуралийски, работещи на полето в местността Алабаир, загиват в пламъците.

Паметникът е открит от американският посланик Джеймс Пардю и сестрата на загиналия американски офицер Филис Кингсли Ролисън. Присъстват офицери и ветерани от българските военновъздушни сили и Националната гвардия на щата Орегон. Ноемврийският брой на американския вестник Орегон Сентинел публикува голяма статия отразяваща историята за гибелта на офицер Дейвид Кингсли както и подробности около откриването на мемориала в негова памет в  с. Сухозем на 23 октомври 2004г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]