Тодор Берберов

Тодор Берберов
	Тодор Берберов
български преводач
Роден	18 юни 1911 г. София, Царство България
Починал	11 април 1988 г. (76 г.) София, Народна република България

Тодор Йончев Берберов е български преводач от немски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Берберов е роден на 18 юни 1911 година в София. Следва философия и немска филология в Париж и Берлин. След връщането си в България преподава, превежда немска художествена литература и е сътрудник и секретар на вестник „Литературен глас“.^[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Берберов е съден от т.нар. „Народен съд“, прекарва седем години в затвори и в концентрационния лагер „Белене“. Освободен е през 1955 година и отново започва да се занимава с преводи.^[1]

През следващите години Тодор Берберов се утвърждава като един от водещите български преводачи от немски език, като превежда произведения на някои от най-значимите автори на немската литература като Йохан Волфганг Гьоте, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Хайнрих Ман, Томас Ман, Хайнрих Бьол, Мартин Валзер. През 1974 година е сред учредителите на Съюза на преводачите.^[1] Награждаван е с орден „Кирил и Методий“ I степен.^[1]

Тодор Берберов умира на 11 април 1988 година в София.^[1]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Ервин Щритматер, „Тинко“, роман, 1957
Б. Травен, „Бунтът на бесените“, роман, 1958
Херман Зудерман, „Котешката пътека“, роман, 1960, 1991
Хайнрих Бьол, „Билярд в девет и половина“, роман, 1962, 1986, 1999
Херберт Нахбар, „Сватба в Ленекен“, роман, 1963
Стефан Хайм, „Очите на разума“, роман, 1964
Мартин Валзер, „Бракове във Филипсбург“, роман, 1969
Томас Ман, „Вълшебната планина“, роман, 1972, 1984, 2001
Херберт Ото, „Например... Йозеф“, роман, 1973
Франц Фюман, „Островът на мечтите“, разкази и новели, 1974
Хайнрих Ман, „Верноподаникът“, роман, „Чудесното“, „Непознатият“, „Пипо Спано“, „Кобес“, новели, 1974
Томас Ман, „Лоте във Ваймар“, роман, 1975, 1976
Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1976
Хайнрих Ман, „Триминутен роман“, новели, 1977
Хайнрих Ман, „Малкият град“, роман, 1978
Хайнрих Ман, „Зрялата възраст на крал Анри IV“, роман, 1980, 1986
Йохан Волфганг Гьоте, „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“, драма, 1980
Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на учение“, роман, 1981
Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на странстване или отричащите се“, роман, 1982
Йохан Волфганг Гьоте, „Пътешествие в Италия“, писма, максими и размисли, 1983
Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1986
Франц Фюман, „Буреносно цвете“, разкази, 1987
Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Пясъчният човек“, приказка, 1987
Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказка, 1996
Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказни новели“, 2001

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д За преводача // Ман, Томас. Вълшебната планина. София, ICU, 2023. ISBN 978-619-7674-15-6. с. 1005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[ман-1] а ^б ^в ^г ^д За преводача // Ман, Томас. Вълшебната планина. София, ICU, 2023. ISBN 978-619-7674-15-6. с. 1005.

[1]