Тодор Палавеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Палавеев
български професор по селскостопански науки
Роден
1919 г.
Починал
1994 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Работил вСофийски университет
НаградиДимитровска награда


Паметна табела на къщата в София на улица „Кракра“ 7, в която Тодор Палавеев живее с родителите си

Тодор Дончов Палавеев е български професор по селскостопански науки, един от основоположниците на почвената химия и агрохимия в България.[1] Произхожда от копривщенските родове Палавееви и Каблешкови.

Тодор Палавеев е доктор на селскостопанските науки и изследовател на почвената химия. Висшето си образование получава в град Хале в Германия, където през 1942 г. изучава природни науки и защитава докторат по агрохимия. След дипломирането започва работа в Агрономическия факултет на Софийския университет, в катедрата на академик Иван Странски. Изследовател, организатор и ръководител е на секция по почвена химия към институт „Пушкаров“. В този институт полага основите за създаването на Агрохимическа географска мрежа по изследването на почвите в България. Чрез научните си трудове сътрудничи на авторитетни списания от Германия, Полша, Холандия и СССР. С неговото ръководство защитават дисертации 11 български и чужди аспиранти.[2]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Палавеев, Георги Кръстев Димитров, Тонко Пенков Тотев. Употреба на минерални торове в кризисно време: Агрохимично упътване. София, Симел, 1993.
  • По въпроса на внедряване на торенето с борни торове (1962)
  • Киселинност на почвите и агрометоди за отстраняването и (с птофесор Тодор Тотев) (1963)
  • Агрохимия на микроелементите, колектив, раздел: Торенето при интензивното земеделие (1976)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. София помни // sofiapomni.com. Посетен на 2 ноември 2023.
  2. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Професор Тодор Палавеев. Пловдив, Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 227 – 229.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]