Направо към съдържанието

Фердинанд Манлихер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фердинанд Манлихер
Ferdinand Mannlicher
австрийски инженер

Роден
Починал
20 януари 1904 г. (55 г.)
ПогребанАвстрия

Учил въвВиенски технически университет
Техника
Областоръжеен конструктор
Фердинанд Манлихер в Общомедия

Фердинанд Манлихер (на немски: Ferdinand Karl Adolf Josef, Ritter von Mannlicher) е австрийски инженер, конструктор на автоматичен пистолет и винтовка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд Манлихер е роден на 30 януари 1848 г. в Майнц, в семейството на военния служител Йозеф Манлихер и съпругата му Албертина Хааке. По бащина линия е наследник на стар род, произхождащ от Брюкс (Brüx), Бохемия. През 1857 г. семейството се мести във Виена, където Фердинанд завършва инженерство във Висшето техническо училище. За известно време работи в Südbahngesellschaft (Южна железопътна компания) и Nordbahngesellschaft (Северна железопътна компания) в системата на австрийските железници. През 1886 под влиянието на Йозеф Венрдл, с когото си сътрудничи от 1875 г. в разработването на различни оръжейни системи, започва работа като оръжеен конструктор във фирмата Österreichische Waffenfabrik AG (OEWG), където остава до края на живота си.

Фердинанд Манлихер създава редица оръжейни системи (винтовки и пистолети) и нововъведения в огнестрелните оръжия, едно от които е пачката за патрони. Оръжията му са на въоръжение в Австро-Унгария, Германия, Италия, Румъния, Португалия, Швейцария, България, Холандия и Франция (като карабина Berthier), Гърция (Mannlicher-Schonauer 1903\14 с барабанен пълнител) и др., а неговата карабина М 1895 е едно от най-дълго използваните на въоръжение оръжия в света.

През 1887 г. Манлихер е награден с Ордена на Желязната корона III клас, а през 1892 г. е удостоен с рицарско звание (Ritter von, Ритер фон) и става пожизнен член на Горната камара на Австрийския парламент. Носител е и на пруския Орден на Короната, на италианския Орден на Желязната корона и на Ордена на Почетния легион.

Манлихер се жени на 21 май 1892 за Сесилия Мартин, от която има две дъщери-близначки: Сесилия и Албертина. Умира на 20 януари 1904 г. във Виена след кратко боледуване.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]