Фернандо дел Вале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фернандо дел Вале
американски оперен певец
Фернандо дел Вале през 2010 г.
Фернандо дел Вале през 2010 г.

Роден
Музикална кариера
Стилопера
Инструментитенор, вокал
Гластенор
Активностот 1981 г.
Семейство

Уебсайтwww.fernandodelvalle.de
Фернандо дел Вале в Общомедия

Фернандо дел Вале е американски оперен певец.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Приема фамилното име Дел Валле от своя дядо Фернандо Мелендез дел Валле (Fernando Meléndez del Valle), който в своето време също е бил известен тенор. Праправнук е на Андрес дел Валле Родригез (Andrés del Valle Rodríguez), президент на Салвадор през 1876 г. и е пряк потомък на Хосе Мария Сан Мартин, президент на Салвадор (1854 – 1856) и основател на град Санта Текла в Салвадор (Santa Tecla, El Salvador).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ. Завършил е Тулейнския и Южния методистки университет в Далас, Тексас, като в последния е получил професионална стипендия от операта в Далас. Възпитаник е на програма „Мелора на операта“ в Сан Франциско, където е учил през 1992 и 1993 г. По-късно печели конкурса „Бел Канто“ в Чикаго; после се установява в Италия, където учи под ръководстжото на Карло Бергонци и по-късно Томас Хауард и Елена Николаиди.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дел Валле дебютира на сцената на университет в Лайола (Ню Орлеанс) през 1981 г., на 18-годишна възраст, в ролята на Първия пастир в постановката „Венера и Адонис“ от Джон Блоу.

На следващата година пее соло тенор в „Страсти на Матей“ от Бах, заедно със симфоничен оркестър на Ню Орлеанс. Диригент е Андрю Масей. През 1986 прави дебют в бостънската „Джордан хол“ с „Коледна оратория“ отново по Бах и печели. На следващата пролет пее в „Алис Тули Хол“ (Alice Tully Hall), линкълн-център (Lincoln Center), с Бетовен-обществото в Ню Йорк. Освен това продължава кариерата си на концертен тенор с репертоар включващ Тържествена Меса от Бетовен и реквиемите от Верди, Бритън (Britten) и Лойд Уебър (Lloyd Webber). Дебют на Карнеги Хол (Carnegie Hall) прави на през 1993 с „велика“ литургия (Missa Solemnis) от Моцарт в До-минор. Също така изпълнява тенорните сола в „Месия“ от Джордж Фридрик Хандел (George Frideric Handel) за Симфоничния оркестър на Далас (Dallas Symphony Orchestra) в Мортън Майерсън Симфоничен Център (The Morton H. Meyerson Symphony Center) през 1994. Европейския си дебют прави през 1995, изпълнявайки Симфония номер 9 (Symphony No. 9) по Моцарт със симфоничния оркестър на Милано – Джузепе Верди (Orchestra Sinfonica di Milano Giuseppe Verdi), дирижира Алън Франсис (Alun Francis). Европейският си оперн дебют, Дел Валле прави в ролята на „дон Хосе“ в постновката „Кармен“ на Хюго де Ана на сцената на Театро Комунале ди Тревисо (Teatro Comunale di Treviso), под вокалното деригенство на Регина Ресник (Regina Resnik) и с оркестър диригент Петер Мааг(Peter Maag). През 1996 играе „Рудолф“ в операта „Бохема“ (La bohème) в Театро дел Опера в Рим (Teatro dell'Opera di Roma), диригент е Владимир Юровски Vladimir Jurowski.

1997 – днес[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 дел Вале влиза в образа на дон Хосе (Кармен) в гран театро ла фенис, франция, дирижира Исак Карабчевски, както и Пинкертон от мадам бътерфлай с Палм бийч опера, дирижира Антон Гуардано, Колмар, франция. Дебютира в Германия в ролята на Рудолфо на сцената на франктуртската опера. Печели признанието на критиците на фестивала в Уексфорд с ролята на Паоло от операта „Фоска“ на Антонио Карлос Гомес. Следва серия важни покани за участия и от 1999 дел Валле пее на различни места по света, включително Старата опера във Франкфурт, Страсбург (9-а Симфония от Бетовен, диригент е Джон Сторгард), Маастрихт, Дойче опер ам рейн, концерта зала Дюселдорф, немска опера Берлин, театър Карло Феличе, Бремен, Берген, Коста Рика, Гащайг Мюнхен, финландска национална опера, Хелзинки, бело хоризонте в Бразилия, фестивал HIFA в Хараре, Зимбабве, Малмьо, театро петруцели ди Бари, Торино, Бавено, национален театур Манхайм, баденски държавен театьр Карлсруе, дуржавен театьр Касел, Хамбург и хесенски дуржавен театур Висбаден. Няколко години дел Валле е главен (водещ) тенор в държавния театър в Дармщадт по покана на Марк Албрехт. Кариерата му продължава с представления Израел, Корея, Катания, Сидни, Лисабон и Прага. През 2003 Рикарда Джакоби – протеже на Оскар Кокошка, рисува негов портрет. По случай 150-годишнината (1854 – 2004) на град Санта Текла, Ел Салвадор, бившият салвадорски посланик Ернесто Ривас-Галонт кани дел Валле да изнесе 2 концерта. Като искрен католик, тенорът настоява първият концерт да е на 23 септември – денят на Саната Текла – сжетицата, чието име носи града.

Роли на сцена[редактиране | редактиране на кода]

Бизе

  • Кармен – Дон Хосе
  • Les pêcheurs de perles – Надир

Бойто

Доницети

Джордано

Gomes

  • Fosca – Паоло
  • Salvator Rosa – Главна роля

Гуно

  • Faust— Главна роля

Андре Гретри

Лехар

  • Die lustige Witwe – Камил де Росильон

Leoncavallo

  • Pagliacci – Канйо

Маскани

  • Селска чест – Туриду

Масне

  • Manon – Шевалье де Грию
  • Вертер – Главна роля

Моцарт

Ponchielli

  • La Gioconda – Енцо

Жак Офенбах

  • Les contes d'Hoffmann – Главна роля

Пучини

  • La fanciulla del West – Дик Джонсон
  • Тоска – Каварадоси
  • Бохеми – Родолфо
  • Мадам Бътерфлай – Б. Ф. Пинкертон
  • Manon Lescaut – Кавалер де Грию
  • Le Villi – Роберто

Йохан Щраус

  • Die Fledermaus – Алфред Айзенщайн

Щраус

Верди

Вагнер