Фиоренца Сомарипа
| Фиоренца Сомарипа Fiorenza Sommaripa | |
| херцогиня на остров Парос | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Зуан Франческо Вениер |
| Деца | Николо Вениер Цецилия Вениер |
Фиоренца Сомарипа (на италиански: Fiorenza Sommaripa) (†1518 г.) е херцогиня на гръцкия остров Парос, подвластен на Венецианската република.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Николо I Сомарипа и неговата съпруга, чието първо име не е установено, но е известно, че е принадлежала към фамилията Пезаро.[2]
През 1479 г. Фиоренца е омъжена за венецианеца Зуан Франческо Вениер, херцог на остров Китира († 1518).[3]
Нейният брат Крустино наследява управлението на Парос след смъртта на баща им около 1505 г.[4] Брат ѝ умира без да остави наследници през 1517 или в началото на 1518 г. и поради тяхната вражда завещава острова на техен роднина, Полимено Сомарипа.[5] Това предизвиква редица спорове и претенции относно собствеността и в крайна сметка Венеция се намесва като обявява, че задържа Парос докато въпросът не бъде решен от нейни съдебни заседатели. Скоро е обявено и решението на съда – той определя, че законни права над острова има Фиоренца и ѝ предоставя неговото по-нататъшно управление.[6] Още същата 1518 година управлението преминава в ръцете на нейния син Николо Вениер.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
От съпруга си Зуан Франческо Вениер Фиоренца има три деца:
- Николо Вениер, херцог на Парос от 1518 до 1530 г.
- Мойзе Вениер, женен за Елена Дона и баща на дожа на Венеция Себастиано Вениер.
- Цецилия Вениер, херцогиня на Парос от 1531 до 1537 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 550
- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 550
- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 446
- ↑ Karl Hopf, Chroniques gréco-romanes inédites ou peu connues, 1873, p.483
- ↑ Jacoby, David (1971). La féodalité en Grèce médiévale. Les "Assises de Romanie", sources, application et diffusion (in French). Mouton / Éditions de l'École des hautes études en sciences sociales. p.306
- ↑ Miller, William. The Latins in the Levant: A History of Frankish Greece (1204–1566). London: 1908.