Хайнрих Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Баварски
Heinrich, Prinz von Bayern
баварски принц
Принц Хайнрих Баварски (1916)
Принц Хайнрих Баварски (1916)
Роден
Починал
8 ноември 1916 г. (32 г.)
ПогребанТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Семейство
РодВителсбахи
БащаАрнулф Баварски (генерал)
Хайнрих Баварски в Общомедия

Хайнрих Луитполд Баварски (на немски: Heinrich Luitpold von Bayern; * 24 юни 1884, Мюнхен; † 8 ноември 1916, Арджеш, Румъния) е принц от династията на Вителсбахите, баварски майор през Първата световна война.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е единственият син на генерал-фелдмаршал принц Арнулф Баварски (1852 – 1907) и съпругата му принцеса Тереза фон Лихтенщайн (1850 – 1938), дъщеря на княз Алойз II фон Лихтенщайн (1796 – 1858) и графиня Франциска Кински (1813 – 1881). Внук е на крал Лудвиг I и племенник на Лудвиг III (1845 – 1921), последният крал на Бавария.[1][2]

Хайнрих Баварски е възпитаван от Йозеф Гебхард Химлер (1865 – 1936), бащата на Хайнрих Химлер. По-късно баварският принц става кръстник на Хайнрих Химлер.[3] Вторият син на учителя му е кръстен на него.

След гимназията принц Хайнрих влиза през 1901 г. на 17 години като лейтенант в баварската пехота. След четири години той отива в кавалерията. През 1907 г. става полковник-лейтенант и след три години ритмайстер. От 1910 до 1912 г. завършва II. и III. част в Баварската Военна академия.[4]

На 5 юни 1911 г. Хайнрих остава невредим след катастрофа с кола и дарява след това 2. m Колона на Мария в Хьоенкирхен, осветена на 18 октомври 1911 г.

След военната академия Хайнрих става шеф на ескадрон и тръгва на 3 август 1914 г. в Първата световна война на Западния фронт. Той е ранен и след това се разболява. Премества се в пехотата. През януари 1915 г. е повишен на майор и участва като командир в Каринтските Алпи.

В битката при Вердюн Хайнрих превзема селото Флуори. Там той си прави в мазето на къща място за заповеди. Къщата е ударена, пада и погребва принца. След часове другарите му пробиват дупка през стената, извикват помощ и го изваждат. На 24 юни 1916 г. той е награден за смелостта си в битките с ордена на Железен кръст I. класа. Той получава също рицарския кръст на „Макс-Йозеф-Орден“.[5] През септември/октомври 1916 г. той има също успехи в боевете в Румъния. Той е ранен на 7 ноември 1916 г. в Монте Зуле близо до Зибю при Херманщат (Сибиу) в битка в Трансилвания. На следващия ден умира от раните си.[6] Последните му думи са „Noblesse oblige!“[7] Погребан е в Театинската църква в Мюнхен.

През ноември 1916 г. пристига съобщението за смъртта му и войниците кръщават построената през май 1916 г. капела в Каринтските Алпи „Принц-Хайнрих-Капеле“. В Ленгрис се създава през 1935/1936 г. казармата „Принц-Хайнрих-Казерне“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Колоната на Мария в Хьоенкирхен
    Колоната на Мария в Хьоенкирхен
  • Книгата за биографията на Хайнрих Баварски, Мюнхен, 1917
    Книгата за биографията на Хайнрих Баварски, Мюнхен, 1917

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Krafft von Dellmensingen, Friedrichfranz Feeser: Das Bayernbuch vom Weltkriege 1914 – 1918. Chr. Belser AG. Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1930.
  • Rudolf von Kramer, Otto Freiherr von Waldenfels: Der königlich bayerische Militär-Max-Joseph-Orden. Kriegstaten und Ehrenbuch. Selbstverlag des k. b. Militär-Max-Joseph-Ordens, München 1966.
  • Maximilian J. Pfeiffer: Prinz Heinrich von Bayern. Das Lebensbild eines Frühvollendeten. Manz, München 1917.
  • Ludwig Wiedemayr: Weltkriegschauplatz Osttirol. Die Gemeinden an der Karnischen Front im östlichen Pustertal. Verlag Osttiroler Bote, Lienz 2007, ISBN 978-3-900773-80-9.
  • Hadumod Bußmann: Ich habe mich vor nichts im Leben gefürchtet. Die ungewöhnliche Geschichte der Therese Prinzessin von Bayern. 5. Auflage. C. H. Beck, München 2013, ISBN 978-3-406-61353-1, S. 236 f., S. 241, S. 254 und S. 265.
  • Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck’sche Verlagsbuchhandlung, München 1989, ISBN 3-406-10490-8.
  • Stefan März: Das Haus Wittelsbach im Ersten Weltkrieg: Chance und Zusammenbruch monarchischer Herrschaft. Pustet. Regensburg 2013. ISBN 978-3-7917-2497-3.
  • Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Adalbert, Prinz von Bayern. Prestel Verlag, München, (1979). Prestel Verlag 2005 edition: 462 pages and 100 illustr. ISBN 978-3-7913-3505-6.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Heinrich Prinz von Bayern, thepeerage.com
  3. ↑ Heinrich Himmler. Tabellarischer Lebenslauf im LeMO (DHM und HdG)
  4. ↑ Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck’sche Verlagsbuchhandlung, München 1989, ISBN 3-406-10490-8, S. 402.
  5. ↑ Rudolf von Kramer, Otto Freiherr von Waldenfels: Der königlich bayerische Militär-Max-Joseph-Orden. Selbstverlag des k. b. Militär-Max-Joseph-Ordens, München 1966, S. 315.
  6. ↑ Bayerische Verlustliste Nr. 331. Deutsche Verlustlisten vom 21. Februar 1917. S. 17641: schwer verw. † 8.11.16.
  7. ↑ Konrad Krafft von Dellmensingen, Friedrichfranz Feeser: Das Bayernbuch vom Weltkriege 1914 – 1918. Chr. Belser AG Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1930.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хайнрих Баварски.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайнрих_Баварски&oldid=11358090“.