Ханс Ото Ердман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Ото Ердман
германски офицер
Званиеоберстлейтенант
Години на служба1914–1919
1935–1944
Служи на Германска империя
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Ханс Ото Ердман (на немски: Hans Otto Erdmann) е германски оберстлейтенант, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ердман е роден в Инстербург, Източна Прусия (днес Черняховск, Русия). През Първата световна война Ердман служи като офицер в германската армия и по-късно работи като пощенски служител. През 1935 г. той се присъединява към Вермахта и е Генералкомандо в Кьонигсберг през 1944 г.[1]

През юни 1944 г. Клаус фон Щауфенберг информира Ердман за планираното убийство на Адолф Хитлер. В Операция Валкирия се планира Ердман да организира превземането на обществени сгради и радиостанции в Източна Прусия.

След като заговора от 20 юли се проваля, Ердман е арестуван на 17 август 1944 г. и осъден на смърт от германската Народна съдебна палата на 4 септември 1944 г. Той е обесен в същия ден в затвора Пльоцензе в Берлин.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biography at German Resistance Memorial Center
  2. Vollmer, Antje. Heinrich und Gottliebe von Lehndorff im Widerstand gegen Hitler und Ribbentrop. Eichborn, 2012. ISBN 978-3-442-74373-5. S. 328 ff. (на немски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Otto Erdmann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​