Христо Радонов

Христо Радонов
български военен
Роден	25 декември 1923 г. Банско, Царство България
Починал	19 юли 1995 г.
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия

Христо Георгиев Радонов е български офицер, генерал-лейтенант и политик от БКП.

Биография

Роден е на 25 декември 1923 г. в Банско в семейството на Георги Хаджирадонов и Райна Хаджирадонова. От септември 1937 до септември 1939 г. учи в разложката гимназия 4 и 5 клас. След това до февруари 1942 г. учи в горноджумайската гимназия. В гимназията е член на ръководството на РМС. Завършва средното си реално образование в кюстендилската гимназия през септември 1942 г. Същата година е член на Околийския комитет на РМС в Разлог. От 1937 г. е член на РМС, а от 1943 г. е член на БКП. Брат му Крум Радонов също е генерал. Другия му брат Драган е партиен работник в Разлог, а Иван третия брат е военен в югославската и българската армия. През септември 1942 е извикан на наборна служба в тридесет и девети пехотен солунски полк. Уволнен е през август 1943 г. През това време подпомага партизаните със санитарни материали. Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. От август 1943 г. е партизанин в партизански отряд „Никола Парапунов“. Там първоначално е редови боец, а след това командир на чета. След 9 септември 1944 г. е командир на гвардейска дружина към тридесет и девети пехотен солунски полк. Остава на този пост до ноември 1944 г. В периода ноември 1944-март 1945 г. завършва съкратен курс във Военното училище в София. Между март 1945 и ноември 1947 г. е последователно командир на взвод и рота във Военното училище. В периода ноември 1947-май 1950 г. учи във Военната академия в София. От май 1950 до март 1951 г. е инспектор в отделение „Инспекция“ на Управление „Бойна подготовка“ на Министерството на народната отбрана. От март до октомври 1951 г. е началник на отделение ПВО в Оперативното управление на Генералния щаб. Между октомври 1951 и ноември 1953 г. е старши помощник-началник на Оперативния отдел на трета армия. От ноември 1953 до септември 1954 г. е началник на Оперативния отдел на трета армия. От септември 1954 г. като подполковник е началник-щаб на осми стрелкови корпус в Долни Чифлик. От май 1957 г. е полковник. Изпратен е да учи във Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Към 1960 г. е началник-щаб на първа армия. Към 1965 г. е началник на Оперативното управление на Генералния щаб. От 1966 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г. В периода 13 ноември 1971 – 26 април 1976 г. е първи заместник-началник на Генералния щаб на българската армия. До 1985 г. е заместник началник-щаб на Обединените въоръжени сили на страните-членки на Варшавския договор. Умира на 19 юли 1995 г.

Образование

• Средно реално образование, Разлог, Горна Джумая, Кюстендил (септември 1937-септември 1942)
• Военно училище, София (ноември 1944-март 1945)
• Военната академия „Г.С.Раковски“ (ноември 1947-май 1950)
• Академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“, СССР (1955 – ?)