Чарлз Едуард Стюарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлз Едуард Стюарт
Charles Edward Stuart
претендент за трона на Великобритания и Ирландия
Роден
Чарлз Едуард Луи Филип Казимир Стюарт
Починал
31 януари 1788 г. (67 г.)
ПогребанВатикан

Религиякатолицизъм
Управление
ПредшественикДжеймс Франсис Едуард Стюарт
НаследникХенри Бенедикт Стюарт
Герб
Семейство
РодСтюарти
БащаДжеймс Франсис Едуард Стюарт
Подпис
Чарлз Едуард Стюарт в Общомедия

Чарлз Едуард Стюарт (на английски: Charles Edward Stuart) наричан също Чарлз III, Хубавия Принц Чарли и Младия претендент, е претендент за короната на Англия, Шотландия и Ирландия. Своите претенции Чарлз Стюарт получава от баща си, принц Джеймс Франсис Стюарт, син на детронирания крал Джеймс II.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Чарлз Стюарт

Запомнен най-вече с подклаждането на неуспешно Якобитско въстание през 1745 г., водено от него, което бива прекратено след поражението в битката при Калоден, с което се приключва окончателно якобитската кауза. Последвалото бягство на Чарлз от Шотландия го превръща в романтичен образ на провала в по-късни представи.

След провала от 1745 г. Чарлз живее в чужбина, предимно Франция и Италия, където има множество любовни афери с жени от дребното благородничество и буржоазията. От аферите си той оставя само една дъщеря, Шарлот, която дарява с титлата херцогиня на Олбани.

Чарлз Стюарт умира в началото на 1788 г. в Рим и е погребан, първоначално в катедралата „Фрачиати“, където брат му Хенри е епископ. След смъртта на Хенри, тялото на Чарлз е пренесено в криптата на Свети Петър във Ватикана, редом до телата на брат му и родителите му.