Направо към съдържанието

Чарлс Кингсли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлс Кингсли
Роден12 юни 1819 г.
Починал23 януари 1875 г. (55 г.)
Професияписател, поет, историк, преподавател, свещеник
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1848 – 1874
Жанрдрама, исторически роман, детска литература, фентъзи
Течениехристиянски социализъм
Известни творби„Водните дечица“

СъпругаФрансис Гренфел (1844 – 1875)
ДецаМорис, Гренвил, Мери Сейнт Леджър Харисън, Роуз[1]
Подпис
Уебсайт
Чарлс Кингсли в Общомедия

Чарлс Кингсли (на английски: Charles Kingsley) е английски свещеник на Англиканската църква, университетски преподавател, социален реформатор, историк, поет и писател на произведения в жанровете драма, исторически роман, фентъзи, детска литература и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Чарлс Кингсли е роден на 12 юни 1819 г. в Холн, Девън, Англия. Има брат и сестра – Хенри Кингсли и Шарлот Чантер, които също стават писатели. Прекарва детството си в Кловли и в Барнак. Първоначално учи в Кралския колеж в Лондон, после се премества в колежа „Магдалена“ на Кеймбриджкия университет.

След дипломирането си става през юли 1842 г. помощник на енорийския свещеник в църквата в Евърсли, Хампшър, където служи до края на живота си. През януари 1844 г. се жени за Франсис Гренфел. Същата година става пастор в църквата.

През 1859 г. е назначен за свещеник на кралица Виктория. През 1860 г. той е назначен за преподавател по съвременна история в Кеймбриджкия университет. През 1861 г. той става частен учител на принца на Уелс.

През 1869 г. подава оставка от Кеймбриджкия университет. В периода 1870 – 1873 г. е абат на катедралата на Чешър. Докато е в Чешър, основава Чешърското дружество за природни науки, литература и изкуство, което играе важна роля при създаването на Гросвенския музей. През 1872 г. той приема председателството на института в Бирмингам и Мидланд и става негов 19-и президент. През 1873 г. става абат на Уестминстърското абатство.

В първите си два романа с християнско състрадание отразява живота на фабричните работници, най-угнетените слоеве от английското общество През 1853 г. е издаден историческия му роман „Хипатия“, в който описва живота на ранните християни в египетския град Александрия през V век. Следващата година е публикуван и научният му труд „Училищата в Александрия“. На историческата тема е и тритомника „Westward Ho!“ (На запад!), в който описва сблъсъка на протестантска Англия и католическа Испания през XVI век.

Първата му книга за деца „The Heroes, Greek Fairy Tales for Children“ (Героите или гръцки легенди за деца) от 1856 г. преразказва най-известните старогръцки митове.

Става световноизвестен с романа си „Водните дечица“ от 1863 г. Той се счита за едно от първите произведения поставили началото на жанра фентъзи.

През 1870 г. той посещава Карибите, а през 1874 г. е на 6-месечно пътуване в САЩ, където изнася лекции и откъдето се завръща с разклатено здраве.

Чарлс Кингсли умира от пневмония на 23 януари 1875 г. в Евърсли, Хампшър.[2] Погребан е в църквата „Сейнт Мери“ в Евърсли. В чест на 200-годишнината от рождението му в Кловли е открит музеят „Кингсли“.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Чарлс Кингсли в Бидефорд

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Saint's Tragedy (1848)
  • Alton Locke (1849)
  • Yeast (1849)
  • Hypatia (1853)
  • Westward Ho! (1855)
  • The Story of Perseus (1856/1889)
    Персей, изд.: ИК „Персей“, София (2010), прев. Емил Минчев
  • Two Years Ago (1857)
  • The Water Babies (1863)
    Водни дечица, изд. „Франклин“ (1920), прев. Мара Г. Бенева
    Водните дечица, изд.: ИК „Пан“, София (1998), прев. Светлана Комогорова-Комо
  • Hereward the Wake (1866)
  • The Hermits (1869)
  • At Last : A Christmas in the West Indies (1871)
Други издадени на български език
  • Между два свята, изд. „Д. Голов“ (1905), прев. Иван Пеев-Плачков

Поеми[редактиране | редактиране на кода]

  • The Weird Lady (1839)
  • The Sands of Dee (1849)
  • The Three Fishers (1851)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Heroes, Greek Fairy Tales for Children (1856)
  • Andromeda and Other Poems (1858)
  • Prose Idylls (1873)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Експозиция в музея „Кингсли“
  • Twenty-five Village Sermons (1849)
  • Phaethon (1852)
  • Sermons On National Subjects: 1st Series (1852)
  • Alexandria and her Schools (1854)
  • Sermons On National Subjects 2nd Series (1854)
  • Glaucus : Or, The wonder of the shore (1855)
  • Sermons for the Times (1855)
  • The Good News of God (1859)
  • The Limits of Exact Science As Applied to History: An Inaugural Lecture (1859)
  • Miscellanies (1859)
  • Town and Country Sermons (1861)
  • The Roman and the Teuton (1864)
  • David and other Sermons (1866)
  • The Water of Life and Other Sermons (1867)
  • Madam How and Lady Why (1869)
  • Discipline: And Other Sermons (1872)
  • Town Geology (1872)
  • Plays and Puritans (1873)
  • Health and Education (1874)
  • Westminister Sermons (1874)
  • Lectures Delivered in America (1875)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1907 The Water Babies; or, The Little Chimney Sweep
  • 1910 The Unchanging Sea – по поемата „The Three Fishers
  • 1912 The Sands of Dee
  • 1919 Westward Ho!
  • 1922 And Women Must Weep – по поемата „The Three Fishers
  • 1935 Water Babies
  • 1952 How Does It End? – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1965 Hereward the Wake – ТВ сериал, 16 епизода
  • 1978 The Water Babies
  • 1988 Westward Ho!

Книги за Чарлс Кингсли[редактиране | редактиране на кода]

  • Charles Kingsley, his Letters and Memories of his Life (1877) – мемоари от Франсис Кингсли

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Charles Kingsley в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​