Южно такахе
Такахе | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
(Meyer, A., 1883) | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Такахе в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Такахе, още султанска кокошка, безкрила султанка (Porphyrio hochstetteri), е безкрила птица от семейство Дърдавцови. Ендемит за Нова Зеландия. Дълго време е била смятана за изчезнал вид преди да бъде забелязана на Южния остров през 1948 г. в планината Мърчисън. Не се среща на Северния остров. Местните я наричат такахе.
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
Най-голямата птица от семейство Дърдавцови. Дължина на тялото 63 см. Има здраво тяло, редуцирани криле, силни крака и масивен клюн. Възрастните са предимно лилаво-сини, като гърбът и крилете са зелени. На челото има червен щит. Клюнът е розов, а в основата – червен. Краката са розови. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Перушината на малките е предимно бледокафява. Обича да вдига шум.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в планината Мърчисън, както и на четири острова, където няма хищници. Това са Тиритири Матанги, Капити, Мауд и Мана. Може да се види и в Те Анау и на връх Брус Уайлдлайф Сентърс.
Живее във високопланинските пасища. Роднина е на султанката – изумрудено-синя едра водолюбива птица, вероятно срещала се някога и по водоемите в България, но няма доказателства за подобно твърдение. [2]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Яде разнообразна растителна храна. Териториално животно.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Строи обемно гнездо под храсти и шубраци. Снася две белезникави яйца. 73-97% от малките оцеляват.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Почти пълното изчезване на вида се дължи на няколко фактора, сред които изтребването му от човека, разрушаването на естествената среда и новите хищници, които човекът е пренесъл на острова.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Porphyrio hochstetteri (Meyer, A., 1883). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1990. Възкръсналият дърдавец. – Природа и знание, 7: 7-8.
|