Направо към съдържанието

1989 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Монако
Монте Карло
Дължина писта3.328 km
Обиколки77
Състезание256.256 km
Дата7 май 1989
ВремеСлънчево, сухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:53:33.251
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:22.308
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ален Прост
1:25.501 (59)

1989 Голяма награда на Монако е 36-о за Голямата награда на Монако и трети кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 7 май 1989 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Пилота на Ферари Герхард Бергер пропусна това състезание заради тежката контузия получена на Имола преди седмица. Това означава че Найджъл Менсъл е единствения пилот на Ферари който ще участва за Голямата награда на Монако. Меджувременно Марч представи новия си болид CG891 които ще карат Иван Капели и Маурисио Гужелмин. Айртон Сена печели пол-позиция за ГП на Монако. Бразилеца който спечели преди две години е оптимист за победата си. Съотборника на Сена от Макларън, Ален Прост стартира втори. Тиери Бутсен който няма нито едно добро място в 6-цата ще стартира на трета позиция. Преди състезанието Маурисио Гужелмин стартира от питлейна поради проблем в своя двигател Джуд по време на квалификацията. Неприятото за Дерек Уорик е че стартира последен поради същите проблеми каквито имаше бразилеца Гужелмин.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 77 1:53:33.251 1 9
2 2 Ален Прост Макларън-Хонда 77 + 52.529 2 6
3 8 Стефано Модена Брабам-Джъд 76 + 1 Об. 8 4
4 21 Алекс Кафи Далара-Форд 75 + 2 Об. 9 3
5 4 Микеле Алборето Тирел-Форд 75 + 2 Об. 12 2
6 7 Мартин Брандъл Брабам-Джъд 75 + 2 Об. 4 1
7 10 Еди Чийвър Ероуз-Форд 75 + 2 Об. 20
8 19 Алесандро Нанини Бенетон-Форд 74 + 3 Об. 15
9 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 74 + 3 Об. 23
10 5 Тиери Бутсен Уилямс-Рено 74 + 3 Об. 3
11 16 Иван Капели Марч-Джъд 73 + 4 Об. 22
12 25 Рене Арну Лижие-Форд 73 + 4 Об. 21
13 22 Андреа де Чезарис Далара-Форд 73 + 4 Об. 10
14 20 Джони Хърбърт Бенетон-Форд 73 + 4 Об. 24
15 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 73 + 4 Об. 7
Отп 24 Луис Перес-Сала Минарди-Форд 48 Прегряване 26
Отп 40 Габриеле Таркини АГС-Форд 46 Електроника 13
Отп 31 Роберто Морено Колони-Форд 44 Ск.кутия 25
Отп 30 Филип Алио Ларус-Ламборгини 38 Двигател 17
Отп 15 Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 36 Двигател 14
Отп 11 Нелсън Пикет Лотус-Джъд 32 Инцидент 19
Отп 27 Найджъл Менсъл Ферари 30 Ск.кутия 5
Отп 32 Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд 19 Ск.кутия 18
Отп 26 Оливие Груяр Лижие-Форд 4 Ск.кутия 16
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 3 Съединител 11
Отп 9 Дерек Уорик Ероуз-Форд 2 Електроника 6
DNQ 38 Кристиан Данер Риал-Форд
DNQ 29 Яник Далмас Лола-Ламборгини
DNQ 12 Сатору Накаджима Лотус-Джъд
DNPQ 18 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд
DNPQ 36 Стефан Йохансон Оникс-Форд
DNPQ 17 Никола Ларини Осела-Форд
DNPQ 34 Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха
DNPQ 37 Бертран Гашо Оникс-Форд
DNPQ 33 Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд
DNPQ 39 Фолкар Вайдлер Риал-Форд
DNPQ 35 Агури Сузуки Закспийд-Ямаха
DNPQ 41 Йоахим Винкелхок АГС-Форд

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Първо състезание за: Пиер-Анри Рафанел.
  • Първи точки за: Стефано Модена, Алекс Кафи, БМС Скудерия Италия.
  • Това е първи път в който Колони участват с два болида.
  • Последен подиум за: Брабам.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 18
2 Ален Прост 18
3 Найджъл Менсъл 9
4 Алесандро Нанини 5
5 Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 36
2 Ферари 9
3 Бенетон-Форд 8
4 Брабам-Джъд 5
5 Лейтън Хаус-Джъд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Мексико

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Монако Следващо състезание:
1990