Направо към съдържанието

Домашна коза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Capra aegagrus hircus)
Домашна коза
Общоприето наименование
Терминът „Домашна коза“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Включени групи
Домашна коза в Общомедия
[ редактиране ]

Домашната коза (Capra Domesticus) е чифтокопитен бозайник от род Кози. За неин пряк предшественик се смята дивият Безоаров козел (Capra aegagrus), срещан и до днес в планините на Предна Азия, като дивите козли от остров Крит и съседните средиземноморски острови напоследък се определят като вторично подивели домашни кози, отколкото като типични безоарови козли с див местен произход, както се смяташе до неотдавна.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Окраската на домашната коза варира от чисто бяло до черно, рогата ѝ също могат да бъдат с различна форма, прави, спираловидни или извити назад.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се навсякъде в България

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Домашните кози предпочитат листата на храсти и дървета, но се хранят и със сено, житни култури и гранулирани храни. Живеят около 15 г.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Домашната коза ражда от 1 до 4 малки ярета.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се заради млякото, месото и кожата си, а някои породи и заради козината или вълната си.

Влакно[редактиране | редактиране на кода]

Козината на домашната коза е основна суровина за изработка на мутафчийски плат. Тя е относително груба и много здрава, което я прави подходяща за чували, торби и черги.

Кашмир (кашмирената вълна) е фино и меко влакно, което се добива от кашмирската коза, произхождаща от централна Азия. Влакното е познато в Европа от 17 век. Диаметърът му варира, но в Китай – най-големият съвременен производител на Кашмир – е средно 14 микрона в диаметър. Добивът на вълна при китайските кашмирени кози е 250 – 500 грама на животно – многократно по-малко от овцете, при които добивът е 1 – 5 кг вълна на животно. [1]

Мохер се добива от ангорската коза – порода, произхождаща от Турция и чието име е идва от турската столица, Анкара. Влакното е грубо (средно 30 микрона в диаметър, два пъти по-дебело от кашмира), дълго и лъскаво. Понеже е устойчиво на износване и мръсотия, е подходящо за тапицерии, но се използва също и за дрехи. Козите обикновено се стрижат два пъти в годината, когато влакното достигне 12 см и средният добив на животно е 2.7 кг. [2]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Домашните кози се отглеждат и като домашни любимци. Известна коза домашен любимец е Есмералда на художника Пабло Пикасо, която той увековечава на множество скици, рисувани керамични чинии, както и бронзова статуетка, която днес е изложена в Музея „Пикасо“ в Париж.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 41 – 43.
  2. Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 43 – 45.
  3. ((en)) Информация за творбите на Пикасо, вдъхновени от козата Есмералда Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Ledor Fine Art