Жупанищени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жупанищени (на гръцки: Λευκηώτες, Левкиотес) са жителите на село Жупанища (Левки), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Жупанища[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

Гръцкият андартски капитан Лазар Апостолов, сниман в Костур. Снимка на Леонидас Папазоглу.
Пандо Сидов.

А[редактиране | редактиране на кода]

  • Алеко Шишковски (1925 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ и СНОФ
  • Андон Наумов (Антон, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[1]
  • Аргир Апостолов, гръцки учител, деец на гръцката пропаганда в Македония
  • Аргир Николов (1878 – 1903), български революционер

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Вангел Мангов (1912 – 1947), гръцки комунист
  • Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[2]
  • Васил Зисов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[3]
  • Васил Изидов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[4]
  • Васил Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, загинал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[5]
  • Владко Аргиров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[6]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Сидов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
  • Георги Христов (р. 15 август 1903 – ?), интербригадист[8]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Апстолов (Δημήτριος Αποστολίδης), гръцки андартски деец от ІІІ ред[9]
  • Доно Стамков (Станков, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[10]
  • Димитър Кляшев, подвойвода на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание[11]

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Зисо Нолев, подвойвода на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Зисо Нолев е убит в Кунско в 1905 г.[11]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Кольо Зисов, Тольо Теофаров, Васил Станков (? – 1920), легални дейци на ВМОРО.[13]
  • Коста Атанасов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[14]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Мито Николов (Митьо, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[16]
  • Михаил Лисичков (Μιχαήλ Λισίτσκωφ), български революционер от „Охрана“[17][18]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Наум Апостолов, гръцки андартски деец
  • Наум Панайотов Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[19]
  • Никола Апостолов Теохаров (25 август 1915 – ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет[20]
  • Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, а Насо Лисичов е убит от гръцки терористи в 1907 г.[21]
  • Никола Суков (1872 – 1927), български революционер

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Пандо Сидов (1878 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Спас Томов (Спасе), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[22]
  • Ставро Апостолов (Σταύρος Αποστολίδης), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов от 1904 до 1908 година[23]
  • Ставро Нунев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[24]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Николов (Колев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[25]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Григоров (р. 1903 – ?), интербригадист[26]
  • Христо Ижопов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  • Христо Атанасов Кляшев (11 септември 1874 – 21 ноември 1943), основно образование получил в родното си село; през август 1910 година се установява в Свободна България; при избухването на Балканската война в 1912 година, както сам казва „чувствайки се българин“, се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 3-та бригада при полковник Александър Протогеров, взима участие в боевете и получава орден „За храброст“ IV степен; на 27 април 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и песнията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; след смъртта му пенсията е наследена от вдовицата му Александра (1876 – ?) и синовете му Борис (1908 – ?) и Атанас (1916 – ?)[28]
  • Христо Николов Кляшев (? – след 1947), български революционер
  • Христос Макрис (Χρήστος Μακρής), гръцки андартски деец, четник, убит в сражение с турци[23]

Починали в Жупанища[редактиране | редактиране на кода]

  • Андон Брещенски (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Вангел Попхристов (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
  • Ильо Въмбелски (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[29]

Загинали жупанищени и орманчени през революционния период[редактиране | редактиране на кода]

Загинали жупанищени и орманчени през революционния период[30]
Име Позиция Дата Място От кого е убит Забележка
1. Христо Гямов четник 1897 Пирин турци с четата на Борис Сарафов
2. Поп Костадин ефимерий 20 юли 1903 Костур турци от Четирок
3. Тръпко К. Жежов работник 20 юли 1903 Костур турци
4. Киряк Ат. Далов ученик 20 юли 1903 Костур турци
5. Дине Кочов старец 1903 при опожаряването на Жупанища турци
6. Кольо Нольовски старец 1903 при опожаряването на Жупанища турци
7. Васил Шишов старец 1903 при опожаряването на Жупанища турци
8. Нико Постолов старец 1903 Сливенски манастир турци
9. Георги Томовски работник 1903 турци
10. Насо Дельов работник 1903 турци
11. Сидер Попчернев работник 1903 турци
12. Йото Шуйтов работник 1903 турци
13. Наум Чачов работник 1903 Апоскеп турци бежанец
14. Кръстю Мекаловски работник 1903 Апоскеп турци бежанец
15. Христо Нольовски работник 1903 Апоскеп турци бежанец
16. Мельо Коловски работник 1903 Апоскеп турци бежанец
17. Аргир Кольов въстаник 1903 над Апоскеп турци в сражение
18. Кръстю Лисичев работник май 1905 Скумско андарти
19. Дим. Т. Чачов работник май 1905 Скумско андарти
20. Стасо Чачов работник май 1905 Скумско андарти
21. Зисо Н. Панов работник май 1905 Скумско андарти
22. Стоян Грънчаров работник май 1905 Скумско андарти
23. Зисо Кольов работник май 1905 Скумско андарти
24. Гямовица Далова работник 1906 Жупанища андарти
25. Търповица Шуткова работник 1906 Жупанища андарти
26. Дашовица Мангова работник 1906 Жупанища андарти
27. 16-годишната ѝ дъщеря работник 1906 Жупанища андарти
28. Сона Д. Мангова работник 1906 Жупанища андарти
29. Стасовица Чачова работник 1906 Жупанища андарти
30. Нако Гиров кмет май 1907 Костур гръцки терористи
31. Насо Лисичов бивш четник 1907 Жупанища андарти
32. Кольо Гечов деец на ВМОРО март 1907 Жупанища ВМОРО подозрение в шпионство
33. Ставро Шишов деец на ВМОРО март 1907 Жупанища ВМОРО подозрение в шпионство
34. Димитър Апостолов деец на ВМОРО март 1907 Жупанища ВМОРО подозрение в шпионство
35. Христо Попов работник март 1907 Жупанища ВМОРО издал скривалище
36. Султа Ат. Далова работник март 1907 Жупанища ВМОРО блудство

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  8. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 239.
  9. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638 – 639.
  11. ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 182 – 183.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 182 – 183.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  15. ↑ Спомени на Пандо Сидов в: Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 647.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
  17. ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  18. ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  20. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 199.
  21. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 184, 185.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 718.
  23. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 514.
  26. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 249.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  28. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 330.
  29. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
  30. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 179 – 180.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жупанищени&oldid=12239317“.