Крис Павоун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крис Павоун
Chris Pavone
Крис Павоун, 2022 г.
Крис Павоун, 2022 г.
Роден23 юли 1968 г. (55 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период2012 –
Жанртрилър, криминален роман, документалистика
Известни творби„Чужденците”
Награди„Едгар”, „Антъни“
СъпругаМаделин Макинтош
Деца2
Уебсайтwww.chrispavone.com

Крис Павоун (на английски: Chris Pavone) е американски писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър „Крис“ Павоун е роден на 23 юли 1968 г. в Ню Йорк, САЩ. Завършва гимназия „Мидууд“ в Бруклин и завършва специалност „Държавно управление“ в университета „Корнел“. След дипломирането си работи в редица издателства в продължение на близо две десетилетия – Dell Magazines, Doubleday, Lyons Press, Regan/HarperCollins, Clarkson Potter и Artisan/Workman от копирайтър до главен редактор и изпълнителен директор, най-вече като редактор в Clarkson Potter, където специализира в подготовката на готварски книги и за книги за риболов на муха. Пише също и като писател в сянка. В края на 1990-те години е издадена малката му документална книга The Wine Log (Дневникът за вино).[1][2][4][5]

Първият му роман „Чужденците“ от едноименната поредица е издаден през 2012 г. Идеята му за романа се ражда в Люксембург, където съпругата му ходи на работа, а той остава вкъщи, за да се грижи за четиригодишните им синове близнаци, като в свободното си време започва да пише ръкописа му. Главната героиня, Кейт Мур, работи тайно за ЦРУ и счита, че съпругът ѝ, компютърният специалист по защита на банкови транзакции Декстър, не знае за това и не я лъже за нищо. Когато Декстър получава високоплатена работа към банка в Люксембург и тя се мести заедно с него, постепенно в нея се зараждат сериозни подозрения за него, съседите и брака им. Романът получава наградите „Едгар“ и „Антъни“ за най-добър първи криминален роман. Той става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“, издаден в над 20 държави по света и го прави известен.[1][2][3][4]

Следващият му роман „Инцидентът“ е издаден през 2014 г. В Ню Йорк редакторката Изабел Рийд чете анонимен ръкопис за изненадващи и опасни разкрития, в Копенхаген ветеранът от ЦРУ Хейдън Грей е през дулото на пистолета, а в Цюрих авторът на ръкописа иска да изкупи вината си за извършените в миналото престъпления, като разкаже за тях, но истината е смъртоносна за всички докоснали се до нея. Книгата също става бестселър, както и следващите му произведения.[1][2][3][4]

Той е член на ПЕН клуба, на Гилдията на авторите, на Международната асоциация на писателите на трилъри и на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка, като е бил и съдия при определянето на наградите „Едгар“.[5]

Крис Павоун живее със семейството си в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, и на полуостров Норт Форк на Лонг Айлънд.[2][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Accident (2014)[1][2][3]
    Инцидентът, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2014), прев. Боян Дамянов
  • The Travelers (2016)
  • Two Nights in Lisbon (2022)

Серия „Чужденците“ (Expats)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Expats (2012) – награди „Едгар“ и „Антъни“[1][2][3]
    Чужденците, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2012), прев. Боян Дамянов
  2. The Paris Diversion (2019)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Wine Log (1999)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chris Pavone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​