Азаровка (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Азаровка
на руски: Азаровка
— село —
Русия
52.3039° с. ш. 32.8772° и. д.
Азаровка
Брянска област
52.3039° с. ш. 32.8772° и. д.
Азаровка
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Надм. височина156[1] m
Население375[2] души (2010 г.)
Пощенски код243264[3]
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Азаровка (на руски: Азаровка) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[4]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000002.[5]

До 31.12.2019 г. село Азаровка е било част от Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Понуровка.[6] Със закон на Брянската областна дума (местния парламент) от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Азаровка е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южната част на Брянска област на разстояние около 29 km юг-югоизток от административния център на общината – град Стародуб. Селото е разположено от двете страни на река Рьовна, а край него минава и притокър ѝ – р. Песчарка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от каноничното лично име Назар.[7]

Селото е основано през 1670 г. като слобода на древния пощенския път за Новгород Северски.[7] За основател се счита някой си Тимофей Павлович, вероятно разколник–старообрядец, който бил получил от стародубския полковник Петър Рославец „обсаден списък“ и следвал да засели ново селище – „слобода Назаровка“.[8][7] Слободите са видове селища на разколници-старообрядци, в които те имат право да упражняват вярата си.[7]

От 1677 г. датират най-ранните сведения за построяването на църква „Възкресение Господне“ в селото. По това време свещеник бил Даниел Брежевски, чиито потомци служат по-късно в Азаровската църква до средата на XVIII век.[7]

Слобода Азаровка била част от Втора полкова сотня на Стародубския полк в Казашкото хетманство.[7][8] По това време Старудубският полк е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на Казашкото хетманство и (след неговото анексиране)[9][10] – на Руската империя.

Съдбата на селото през втората половина на XVII и XVIII век е свързана с различни владетели.[7] След стародубския полковник Петър Рославец Азаровка е собственост на стародубските полковници Семьон и Яков Самойловичи.[8][7]

През 1686 г. Азаровка получава статус на служебно владение на изпълняващия длъжността полкови обозник[Бележка 1], един от които е Исаак Деревянко, а след това Азаровка получава статус на служебно владение на изпълняващия длъжността кмет на Стародуб.[8][7]

Първият собственик на Азаровка с този статус е Спиридон Ширай, а след смъртта му – следващия Стародубски кмет – Демян Ярмолаевич.[8] След смъртта на последния хетман Скоропадски определя със свой универсал от 1709 г. една част от Азаровка за служебно владение на заемащите длъжността кмет на Стародуб, а друга част подарява на пан Леонтий Пилатович (зетя на Ширай).[8]

През 1734 г. в селото е построена нова дървена църква „Възкресение Христово“.[7]

През 1785 г. една част от селото се владее от Павел Иванович Миклашевски (от благородническия род Миклашевски), а впоследствие от неговата вдовица Елена Даниловна Новицка.[11] След това, тяхната част от селото се наследява от сина им Степан Павлович Миклашевски. Той, женейки се за Анастасия Даниловна Ширай,[12] получава като зестра и нейната част от Азаровка.[7] После техните части отиват като наследство при синовете им Степан и Михаил Степановичи Миклашевски.[13][7] Поради факта, че Михаил Степанович Миклашевски умира на 37-годишна възраст, неговият дял дълго време се управлява от вдовицата му Ефросиния Петровна Миклашевска (с предбрачна фамилия Скоропадска; от благородническия род Скоропадски).[13][7] След това наследството на преминава към тяхната дъщеря – Елена Михайловна Миклашевска (родена на 19 август 1831 г.; брачно фамилно име Ревякина).[14][7]

През втората половина на XIX век Азаровка става част от Понуровска волост (район) на Стародубски уезд (окръг).[7]

Към 1871 г. в Азаровка църквата е обновена и осветена от благочинния свещеник Феодор Лапчински заедно със събор от духовници.[7]

През 1881 г. за усърдно изпълнение на епархийската служба свещеникът от с. Азаровка Василий Тросницки е награден с набедренник (елемент от религиозна одежда), а през ноември 1881 г. дяконът от близкото село Понуровка – Михаил Кузмински е ръкоположен за свещеник на църквата „Възкресение Христово“.[7]

През 1885 г. църквата „Възкресение Христово“ е разширена.[7]

В края на XIX век в Азаровка е имало земско (общинско) училище.[7] Вселото по него време работят също две дестилерии за производство на алкохолни напитки.[7] През 1892 г. тук са преброени 301 домакинства (село Азаровка се е намирала в Стародубски уезд на Черниговска губерния).[7]

След премахването на крепостничеството в селото започва да се развива частно предприемачество.[7] През 1870-те и 1880-те години в Азаровка има фабрика за масло, която по различно време е собственост на търговците Болотин и Янкел Липкин.[7]

В средата на XX век тук работят колхозите „Нов път“ и „Северен орач”.[7]

До 2005 г. селото е административен център на Азаровския селски съвет (вид община).[15]

До 31.12.2019 г. село Азаровка е било част от Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Понуровка.[6]

В селото има средно училище и библиотека.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век броят на жителите на селото се увеличава от 100 на 129 двора.[7] Въпреки това, поради построяването на фабрика за сукно в близкото село Понуровка от Михаил Павлович Миклашевски през първата четвърт на XIX век, част от жителите на Азаровка са изпратени да работят там.[7] Не трябва да се пропуска и епидемията от холера, която върлува в Стародубския регион през 1840–1850-те години.[7] Затова към 1858 г. населението на селото намалява до 91 домакинства.[7] Но от втората половина на XIX век броят на жителите на Азаровка непрекъснато се увеличава, като в началото на XX век достига 323 домакинства (1 986 жители).[7]

Числеността на населението: 1 234 души (1859 г.),[16] 1836 (1892 г.).[17] През 2002 г. има 476 души (95 % руснаци),[15] а през 2010 г. – 375 души.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Първият човек след полковника е обозникът, който осигурява материалното обезпечение на полка, управлява обоза и артилерията, а също така изпълнява задълженията на полковника по време на неговото отсъствие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Азаровка // Фото-планета. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  2. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 112. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
  3. ↑ Индекс село Азаровка, Стародубский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2024-05-06. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  4. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 15. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  5. ↑ с Азаровка // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-30. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  6. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 12. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна. АЗАРОВКА Брянская область // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2022-09-11. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  8. ↑ а б в г д е Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 28, 54, 71, 74, 93, 132–135, 339, 340, 383, 393, 409–412. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
  9. ↑ 1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов // ПСЗ — полное собрание законов Российской империи. Т. IV. 1708 г. № 2218. Посетен на 2022-12-01. (на руски)
  10. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  11. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. Третий (Л–О). Киев, Типо-Литография „С. В. Кульженко“, 1912 г. с. 486. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
  12. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. Третий (Л–О). Киев, Типо-Литография „С. В. Кульженко“, 1912 г. с. 489–490. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
  13. ↑ а б Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. Третий (Л–О). Киев, Типо-Литография „С. В. Кульженко“, 1912 г. с. 496. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
  14. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. Третий (Л–О). Киев, Типо-Литография „С. В. Кульженко“, 1912 г. с. 504. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
  15. ↑ а б Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  16. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. № 3289. с. 176. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  17. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. с. 10. Посетен на 2024-05-06. (на руски)
  18. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 112. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-24. (на руски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Азаровка_(Брянска_област)&oldid=12228296“.