Направо към съдържанието

Азем Шкрели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Азем Шкрели
Azem Shkreli
Роден10 февруари 1938 г.
Починал24 май 1997 г. (59 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, продуцент, режисьор
Националност Албания
Активен период1960 – 1997
Жанрлирика, драма
Уебсайт

Азем Шкрели (на албански: Azem Shkreli) е косовски албански литературен критик, драматург, филмов продуцент и режисьор, поет и писател, автор на произведения в жанра лирика и драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Азем Шкрели е роден на 10 февруари 1938 г. в село Шкрели в планината Ругова край Печ (Косово), Кралство Югославия (днес в Косово). Когато е двегодишен умира майка му и той е отгледан и възпитан от баба си, която също почива, когато той малко момче. Получава основно образование в село Накел, а през 1961 г. завършва гимназия в Прищина. Следва албански език и литература във Философския факултет на Университета в Прищина, който завършва през 1965 г.

Като студент започва да пише за всекидневника „Рилинджа“ и е секретар на Косовския писателски съюз. В периода 1960 – 1975 г е директор на Националния театър на Косово (тогава Народен провинциален театър). Известно време е член на изпълнителния съвет на Съюза на писателите на Югославия. През 1975 г. става основател и директор на компанията за филмова продукция, разпространение и прожекция „Kosovafilmi“, пост, който заема до уволнението му от новата сръбска администрация през 1991 г. В последните си години се занимава със защита на човешките права.

С литературното си творчество се появява през 50-те и с поезията си поставя поетични върхове в албанската литература. Първата му книга, стихосбирката „Bulzat“ (Пъпките), е издадена през 1960 г., а втората му стихосбирка „Engjujt e rrugëve“ (Уличните ангели) е издадена през 1963 г.

Пърният му роман „Karvani I bardhë“ (Белият керван) е публикуван през 1961 г., а през 1963 г. е публикуван в Белград в превод на сръбски език.

Първите му стихове са посветени на ежедневието на планинските жители. С течение на времето се посвещава на ангажирана поезия, посвещавайки я на проблемите на преследваните хора. Освен това пише романи, разкази, сценарии за филми и есета В продължение на много години той е президент на Косовския писателски съюз.

Азем Шкрели умира от инфаркт на 27 май 1997 г. в Прищина, Република Косово.

На негово име е кръстена държавната награда, връчвана от министър-председателя на Косово на творци и учени за постижения през целия живот.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulzat (1960)
  • Engjujt e rrugëve (1963)
  • E di një fjalë prej guri (1969)
  • Nga Bibla e heshtjes (1975)
  • Pagëzimi i fjalës (1981)
  • Nata e papagajve (1990)
  • Lirikë me shi (1994)
  • Zogj dhe gurë (1997)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Karvani i bardhë (1961) – роман
  • Sytë e Evës (1975) – сборник разкази
  • Muri përfundi shqipes Shtatë ()

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Fosilet (1968)
  • Varri i qyqes (1983)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1973 Hleb – тв филм
  • 1974 Brigada e VII e Kosovës – документален
  • 1976 Hleb, so i srce – късометражен
  • 1979 Kur pranvera vonohet
  • 1980 Kur pranvera vonohet – тв мини сериал
  • 1988 Rojet e mjegulles
  • 1990 Migjeni – тв филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azem Shkreli в Уикипедия на албански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​