Алберт Малц

Алберт Малц
	Алберт Малц
Псевдоним	Джон Б. Шери
Роден	28 октомври 1908 г. Ню Йорк, САЩ
Починал	26 април 1985 г. (76 г.) Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Професия	писател, драматург, сценарист
Националност	САЩ
Активен период	1932 – 1985
Жанр	драма
Награди	„О`Хенри” (1938, 1941)
Съпруга	Маргарет Ларкин (1937 – 1964); Розмари Уилде (1964 – 1968); Естер Енгелберг (1970 – 1985)
Деца	2 (първи брак)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Алберт Малц в Общомедия

Алберт Малц (на английски: Albert Maltz) е американски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма. Пише и под псевдонима Джон Б. Шери (John B. Sherry).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Малц е роден на 28 октомври 1908 г. в Бруĸлин, Ню Йорк, САЩ, в богато еврейско семейство. Следва в Колумбийския университет, който завършва в 1930 г. Продължава висшето си образование във факултета по драматургия на Йейлския университет, който завършва през 1932 г.

Заедно с младия драматург Джордж Склар написва първата си пиеса, „Въртележката“. През 1933 г. излиза и втората им пиеса, „Мир на земята“.

В периода 1933 – 1937 г. е член на ръководството на „Театралния съюз“, който има цел да популяризира прогресивни пиеси (на Бертолд Брехт, Фредерик Волф, и др.)

B 1935 г. излиза първата му самостоятелна пиеса, „Тъмната шахта“, и едноактната драма „Pедниĸът Xиĸc“. Същата година става член на, Лигата на американските писатели“, сдружение на прогресивни писатели, посветило своята дейност на борбата срещу световния фашизъм. Избран е в ръководството на Лигата и работи в този съюз до 1943 г.

През 1937 г. се жени за Маргарет Ларкин, с която имат две деца. Развеждат се през 1964 г.

В периода 1937 – 1940 г. работи в редакционния комитет на списание „Икуолити“ (Равенство), което ce бори срещу расовата дискриминация и антисемитизма в CAЩ и в целия свят. Едновременно c това е става преподавател по драматургия в Нюйоркския университет до 1941 г. B този период публикува последователно едноактната пиеса „Репетиция“ (1937), сборниĸa с разкази „Eто ĸaĸ стоят нещата“ (1938), а през 1940 г. е издаден първия му роман „Подземното течение“. Опитът си на драматург и театрален деятел започва да прилага и като сценарист в Холивуд.

През 1944 г. е издаден вторият му роман „Kръстът и стрелата“, през 1949 г. романът му „Пътуването на Саймън Маккивър“, а през 1950 г. сборникът му с есета „Писателят-гражданин“.

През 1947 г. Комисията за разследване на противоамериканска дейност го подвежда под отговорност, заедно с група видни филмови дейци, известни под името „Холивудската десеторка“. Те отказват да свидетелстват пред Конгреса на САЩ за предполагаемото си участие в Комунистическата партия на САЩ, заради което са осъдени. Алберт Малц отива във Федералния затворнически лагер в Mил Пойнт, щата Западна Вирджиния, където остава в периода юни 1950 – април 1951 г.

Cлед освобождаването от затвора напуска CAЩ и живее в изгнание, като продължава да се бори срещу маккартизма и расовата дискриминация, защитавайки световния мир и прогресивните идеи. Включен е в черен списък, което му пречи на работата в киното в продължение на години.

B 1952 г. излиза едноактната му пиеса „Случаят Морисън", а през 1957 г. романът му „Един дълъг ден в един кратък живот“.

Алберт Малц умира на 26 април 1985 г. в Лос Анджелис.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Merry-Go-Round (1932)
Peace on Earth (1934)
Black Pit (1935)
Private Hicks (1936)
Rehearsal (1938)
The Way Things Are (1938)
The Underground Stream (1940)
Подземното течение, изд.: „Народна култура“, София (1954), прев. Нели Доспевска-Димова
The Cross and the Arrow (1944)
Кръстът и стрелата, изд.: ОФ, София (1951), прев. Цв. Попова
The Journey of Simon McKeever (1949)
The Morrison Case (1952)
A Long Day in Short Life (1957)
Един дълъг ден в един кратък живот, изд.: ОФ, София (1960, 1970), прев. Златко Попзлатев
A Tale of One January (1966)
Afternoon in the Jungle (1971)

Други на български език[редактиране | редактиране на кода]

Най-щастливия човек на света – сборник разкази, изд.: „Профиздат“, София (1964), прев.
Цирк дойде в града – сборник разкази, изд.: „Народна младеж“, София (1965), прев. Вера Стоименова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1932 Afraid to Talk – по пиесата „Merry Go Round“
1940 The Happiest Man on Earth
1942 Оръжие за продан, This Gun for Hire – сценарий
1943 Seeds of Freedom
1943 Местоназначение Токио, Destination Tokyo – сценарий
1945 Pride of the Marines – сценарий
1945 Милдред Пиърс, Mildred Pierce
1945 The House I Live In
1946 Cloak and Dagger – сценарий
1947 Червената къща, The Red House
1948 The Naked City – сценарий
1950 Счупена стрела, Broken Arrow – сценарий
1953 Жребият, The Robe – сценарий
1953 Nejstastnejsí clovek na svete – по разказа „The Happiest Man on Earth“
1955 Hotelboy Ed Martin – по пиесата „Merry-Go-Round“
1957 Short Cut to Hell – по „This Gun for Hire“
1958 Teatr telewizji – тв сериал, 1 епизод
1960 Dlouhý den v krátkém zivote – тв филм, по „A Long Day in a Short Life“
1962 Studio 4 – тв сериал, 1 епизод
1962 Moneta – тв филм
1963 Putování Simona Mac Keevera – тв филм, по „Journey of Simon Mac Keever“
1963 Момичето на Бубе, La ragazza di Bube – сценарий
1967 A Morrison-ügy – тв филм
1970 Две мулета за сестра Сара, Two Mules for Sister Sara – сценарий
1971 The Beguiled – сценарий
1971 Dlouhý den v krátkém zivote – тв филм, по „Един дълъг ден в един кратък живот“
1973 Scalawag
1973 Cerná jáma – тв филм, по пиесата „Black Pit“
1974 Hangup
1975 Egy nap Jersey szigetén – тв филм
1986 Ordinary Heroes – тв филм, по „Pride of the Marines“
2017 The Beguiled – сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albert Maltz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.