Александър Беркман

Александър Беркман Александр Осипович Беркман
Роден	21 ноември 1870 г. Вилно, Руска империя
Починал	28 юни 1936 г. Ница, Франция
Погребан	Ница, Франция
Религия	атеизъм
Семейство
Партньор	Ема Голдман
Подпис
Александър Беркман в Общомедия

Александър Беркман роден Овсей Осипович Беркман (роден на 21 ноември 1870 г. във Вилнюс, Руска империя; † 28 юни 1936 г. в Ница, Франция чрез самоубийство) е анархист и писател. Той е водещ активист в анархисткото движение в Съединените щати, където работи в тясно сътрудничество с Ема Голдман, организирайки демонстрации за човешки права и антивоенни кампании. Неговата „ABC на анархизма“ се публикува и днес.

Биография

Ранни години

Беркман е роден като Овсей Осипович Беркман, син на богат еврейски бизнесмен. Семейството получава разрешение да се установи в Санкт Петербург, въпреки че имиграцията на евреи в града по това време е забранена. Това може да е и причината Беркман да вземе по-руско звучащото име Александър. По-късно той е най-известен сред приятелите си като Саша (руската кратка форма за Александър). Въпреки това, със смъртта на баща му през 1882 г., правото на пребиваване изтича и семейството се премества в Ковно. Чичо му Натансон го въвежда в идеите на нихилизма. През 1884 г. Бъркман пише училищно есе с антирелигиозно съдържание и му връщат оценка като наказание. През 1886 г. той се присъединява към революционна студентска група и за това е изключен от училище. Той е поставен в черен списък, което му пречи да влезе в други училища и да учи в университет.

Емиграция в САЩ

Когато майка му умира през 1888 г., Бъркман емигрира в САЩ на 17-годишна възраст. В Ню Йорк става чирак в печатницата на Йохан Мост и научава занаята на наборчик.

Той участва в кампанията за освобождаване на участниците в бунта на Хеймаркет от 1887 г. в Чикаго. През 1889 г. среща Ема Голдман, която му става партньор за известно време и с която по-късно стават приятели за цял живот.

Повлиян от концепцията на Йохан Мост за пропаганда на делото, той се опитва да застреля индустриалеца Хенри Клей Фрик през 1892 г. Фрик е наел правокатори от детективската агенция Пинкертън по време на стачка в неговата стоманодобивна фабрика. В хода на сблъсъците между стачкуващите и стачкуващите десет души са убити и шестдесет ранени в рамките на един ден, преди губернаторът на Пенсилвания най-накрая да обяви военно положение.

След като Беркман нахлува в офиса на Фрик, той го прострелва три пъти и го намушка два пъти неуспешно с отровен нож. В резултат на престъплението Беркман е осъден на 22 години затвор за опит за убийство, от които прекарва 14 години в затвора, много от които в изолация.

Освобождаването му се дължи на опита на някои корумпирани политици да помогнат на затворени приятели, които са измамили държавата с милиони долари със закон, който намалява всички присъди с една трета. Въпреки това, осъдените политици са осъдени съгласно федералния закон и остават в ареста; Беркман е освободен на 18 май 1906 г.

Депортиране в Съветска Русия

Физически отслабен, Беркман се свързва отново с Ема Голдман след затвора. От 1906 до 1915 г. той пише статии за техния вестник, Mother Earth. Изданието особено се застъпва за контрол на раждаемостта, поради което Ема Голдман е осъдена на затвор, така че Беркман за кратко поема поста редактор на списанието.

Между 1906 и 1914 г. Бъркман ходи на лекционни обиколки из САЩ, където многократно е арестуван или възпрепятстван по друг начин, например от: Б. неговите заседания са разпуснати. По-късно той се събира отново с Ема Голдман и участва в бюлетина Mother Earth. През това време той продължава да изнася лекции, помага за организирането на работници и безработни и ръководи различни кампании за правата на човека.

От 1914 г. Беркман и Ема Голдман се противопоставят на Първата световна война, а когато САЩ се намесват през 1917 г., те се борят срещу мобилизациите, наред с други неща, призовавайки за отказ от военна служба. Те са обвинени за бомбардировката на „Парада за деня на готовността“ на 22 юли 1916 г. (вид военен парад на САЩ) и двамата са арестувани няколко пъти между 1917 и 1919 г. През 1919 г., след приемането на Закона за изключване на анархистите и в разгара на нападенията на Палмър, Беркман, Голдман и стотици други радикали са депортирани в Съветска Русия на кораба UST Buford.

И Беркман, и Голдман първоначално подкрепят болшевиките. През 1920 Беркман се среща с Августин Суши в Москва. След като стават свидетели на последиците от Октомврийската революция от първа ръка, Беркман и Голдман се разочаровт все повече. Бруталното потушаване на Кронщадското въстание през 1921 г. най-накрая доведе до неговото прекъсване. Бъркман и Голдман се са застъпили за моряците, когато въстанието беше потушено, и двамата емигрираха в Берлин през Швеция.

Техните опити за либертарианска критика на болшевизма са само умерено успешни. В Германия през 1922 г. те събират средства за затворените анархисти в Съветския съюз.

Смърт

През 1923 г. Беркман и Голдман получават разрешение да влязат във Франция с подкрепата на Ромен Ролан, Бертран Ръсел, Томас Ман и Алберт Айнщайн. Беркман прекарва последните си години при лоши условия на живот като издателски редактор и преводач в Сен Тропе и в крайна сметка живее в Ница. След като никога не е преодолял сериозно увреждането на здравето си, причинено от затвора, той е измъчван от рак на простатата през последните години. Той страда от постоянна болка и е зависим от финансовата помощ на приятелите си. В нощта на 28 юни 1936 г., две седмици преди избухването на Гражданската война в Испания, той се наранява смъртоносно с пистолет с намерение за самоубийство. След късно нощно обаждане от приятели, Ема Голдман се втурва от Сен Тропе към Ница, за да види Бъркман и стигна до него, умиращ и напълно парализиран. Следобед Александър Беркман изпада в кома и същата вечер умира.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Berkman в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​