Направо към съдържанието

Александър Хемон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Хемон
Aleksandar Hemon
Александър Хемон, 2019 г.
Александър Хемон, 2019 г.
Роден9 септември 1964 г. (59 г.)
Професияписател, сценарист, журналист
Националност Босна и Херцеговина
 САЩ
Активен период1995 -
Жанрдрама, документалистика
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Проектът Лазар”

СъпругаТери Бойд
Деца2
Уебсайтaleksandarhemon.com
Александър Хемон в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Александър Хемон (на английски: Aleksandar Hemon) е босненско-американски журналист, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Хемон е роден на 9 септември 1964 г. в Сараево, СР Босна и Херцеговина, СФР Югославия. Баща му е инженер и има частичен украински произход (прадядото на Хемон идва в Босна от Западна Украйна преди Първата световна война, когато и двете страни са били част от Австро-Унгарската империя), а майка му е счетоводителка и е босненска сръбкиня.[3] Завършва сравнителна литература във Философския факултет на Сараевския университет през 1990 г.[2] Занимава се с писане още от университета и е публикуван, когато е на 26 години. След дипломирането си работи в сараевската младежка преса.[3]

Началото на войната в Босна и Херцеговина го заварва през 1992 г. като участник в обмен на журналисти в Чикаго, където решава да остане като политически бежанец и да се опита да пише на английски език.[1] За да се издържа работи като агитатор на „Грийнпийс“, работник на поточна линия за сандвичи, продавач на велосипеди, продавач в книжарница и учител по английски език. Продължава да следва и получава магистърска степен по английска филология от Северозападния университет през 1996 г.[3]

Първият му разказ на английски, „Животът и работата на Алфонс Каудерс“, е публикуван през 1995 г.[4] През 2000 г. е публикуван сборникън му с разкази „Въпросът за Бруно“.[2] Първият му роман „Човек от никъде“ е издаден през 2002 г., който е полуавтобиографичен и представя вълненията на героя, който следи събитията от войната пред телевизора и си проправя нов път в чужбина.[1] През 2000 г. получава американско гражданство.[3]

През 2008 г. е издаден романът му „Проектът Лазар“. Сюжетът му е вдъхновен от истинска история: на 2 март 1908 г. Лазар Ейвърбук – източноевропейски емигрант с еврейски произход, оцелял от кървавия великденски погром срещу евреите в Кишинев през 1903 г., се вижда с Джордж Шипи, шеф на полицията в Чикаго, среща, която завършва с убийството на Лазар. В историята главният герой, босненският емигрант Брик, който работи в Чикаго като учител и журналист, печели стипендия, за да направи разследване и да напише книга за Лазар. Романът печели литературни награди и е високо оценен от литературните критици.[1][3]

Негови публикации има често в „Ню Йоркър“, и пише също за „Ескуайър“, The Paris Review, „Ню Йорк Таймс“ и като колумнист за сараевското списание Dani.[2] Автор е и на няколко документални книги, предимно мемоари за живота му.[1] Творбите му изследват проблемите на изгнанието, идентичността и дома чрез герои, извлечени от собствения му опит. Те се отличават с изобретателното използване на английския език. През 2004 г. получава „стипендия за гений“ от фондация „Макартър“.[3]

Заедно с босненската режисьорка Ясмила Жбанич е съавтор на сценария за филма „Островът на любовта“. Заедно с Дейвид Мичъл и Лана Уашовски е съавтор на сценария за филма „Матрицата: Възкресения“.[3]

Александър Хемон живее със семейството си в Чикаго.[1][4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Nowhere Man (2002)[1][2]
  • The Lazarus Project (2008)
    Проектът Лазар, изд.: „Сиела“, София (2012), прев. Богдан Русев
  • The Making of Zombie Wars (2015)
  • The World and All That It Holds (2023)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • A Coin (1997)[1]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Book of My Lives (2013)[1][2]
  • The Matters of Life, Death, and More: Writing on Soccer (2014)
  • My Prisoner (2015)
  • My Parents (2019)
  • My Parents: An Introduction / This Does Not Belong to You (2019)
  • Behind the Glass Wall (2021)

Други издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Стълба към небето – разказ, сп. „Съвременник“ бр. 2, с. 419 – 436 (2010), прев. Александър Мирчев
  • Стаята на Шмура – разказ, сп. „Съвременник“ бр. 3, с. 58 – 73 (2011), прев. Здравка Евтимова
  • Диригентът – есе, сп. „Съвременник“ бр. 1, с. 64 – 80 (2011), прев. Здравка Евтимова
  • Добър живот – разказ, сп. „Литературен вестник“ бр. 33, с. 9 (2012), прев. Богдан Русев
  • Кучетата на войната – разказ, сп. „Granta България“ бр. 4, с. 139 – 152) (2014), прев. Невена Дишлиева-Кръстева
  • Лъжецът – разказ в сборника „Книга за другите“, изд. ICU (2016), прев. Невена Дишлиева-Кръстева

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aleksandar Hemon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​