Алексей Миранчук
 Алексей Миранчук | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Алексей Андреевич Миранчук 17 октомври 1995 г. | ||||||||
| Ръст | 182 см | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Аталанта | ||||||||
| Номер | 59 | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 4 март 2024 г. 2. Информацията е актуална към 16 октомври 2023 г. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Алексей Миранчук в Общомедия | |||||||||
Алексей Миранчук е руски футболист, полузащитник на Аталанта и руския национален отбор. Шампион на Русия и трикратен носител на Купата на страната с Локомотив Москва. Има брат-близнак, Антон, който играе в Локомотив. Алексей Миранчук има 25 мача и 5 гола за националния отбор на Русия.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си в юношеския отбор „Олимп“ в родния си град Славянск на Кубан заедно с брат си Антон. След това двамата са привлечени в академията на Спартак (Москва), но впоследствие са обявени за безперспективни и са освободени.[1] Скоро братята преминава в академията на Локомотив (Москва). През сезон 2011/12 отборът става шампион на Русия за юноши, а Миранчук е избран за най-добър нападател на турнира. На 20 април 2013 г. дебютира за мъжкия тим в двубой с Кубан (Краснодар). Първия си гол вкарва на 5 май срещу Амкар (Перм). С идването на Миодраг Божович на треньорския пост младежът получава все повече шанс, а при Игор Черевченко вече е твърд титуляр за „железничарите“. През 2015 г. получава наградата „Първа петорка“ за най-добър млад футболист в руското първенство за изминалата година.
С идването на Юрий Сьомин Миранчук става жизненоважен футболист, а тандемът му с Мануел Фернандеш в средата на терена е с основен принос за спечелената шампионска титла от Локомотив през сезон 2017/18, както и за триумфа в турнира за националната купа през 2016/17. В шампионския сезон Миранчук участва във всичките 30 мача и вкарва 7 попадения. През сезон 2019/20 печели Суперкупата на Русия и вкарва 12 гола в 27 мача в първенството.
През лятото на 2020 г. преминава в италианския Аталанта.[2]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за руския национален отбор на 7 юни 2015 г. в контрола с Беларус, в която вкарва и победното попадение. Част е от състав на тима за турнира за Купата на конфедерациите през 2017 г. На 3 юни 2018 г. треньорът Станислав Черчесов го включва в състава на „Сборная“ за Мондиал 2018.[3]
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Клубни[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Русия – 2017/18
- Купа на Русия – 2014/15, 2016/17, 2018/19
- Суперкупа на Русия – 2019
Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]
- Най-добър млад футболист на сезона в РФПЛ – 2013/14
- Най-добър млад футболист в Русия – 2015
- Футболист на месеца в РФПЛ – октомври 2017
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
| |||||