Андрей Райчев
| Андрей Райчев | |
| български социолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Работил в | „Галъп интернешънъл – България“ |
| Публикации | „Привилегировани гледни точки“ (2000) |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | медии, туризъм |
| Работил в | вестник „Сега“ голф игрище „Блек Си Рама“ |
| Семейство | |
| Баща | Венцел Райчев |
| Майка | Кира Андрейчина |
| Съпруга | Виза Недялкова |
| Деца | Ружа Райчева Анна Илза Райчева Стела Райчева Вера Райчева |
Андрей Венцелов Райчев е български социолог и бизнесмен.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Венцел Райчев и Кира Андрейчина. Внук на Георги Андрейчин. Брат на журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“ заедно с Петьо Блъсков, Радостина Константинова, Емил Петков, Драгомир Василев.
Завършва философия и социология в Софийския държавен университет. Кандидат на философските науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Категорията „социална ситуация“ в изследването на елементарните социални процеси и структури“ (1983). Старши научен сътрудник II степен в БАН (1986).
Един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Заедно с Красимир Гергов и Кънчо Стойчев притежава също бизнес, свързан със строителство на хотели и голф игрища. Заедно с Кънчо Стойчев е собственик на голф игрището „Блек Си Рама“.[1]
През 1998 г.[2] и през 2003 г.[3] заедно с Кънчо Стойчев продават мажоритарен дял от вестник „Сега“. Издават още списанията „Наш дом“, „Жената днес, „Кухнята“.[3]
Андрей Райчев е автор на „Привилегировани гледни точки“. През 2008 г. съавторство с Кънчо Стойчев издава книгата „Какво се случи“, в която интерпретира т.нар. „български преход“ и обявява неговия край.
На 1 юни 2009 г. Софийският районен съд произнася осъдителна присъда срещу Андрей Райчев за клевета срещу Волен Сидеров, като му налага най-тежкия размер административна глоба за това деяние – 1000 лв.[4]
Женен за журналистката Виза Недялкова и имат четири дъщери. Баща на Венезия (Виза) Недялкова е генерал-лейтенант Никола Недялков от с. Алтимир, бивш началник на Военна академия, началник на Военното разузнаване и заместник-началник на Генералния щаб на БНА,[5] а нейна майка е Стела Авишай.
Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]
В интервю на Светослав Николов за изданието Business Post от 4 октомври 2006 г. Андрей Райчев се изказва по следния начин за национализма:
| „ | През ХХІ век национализмът е вече чисто и просто гнойно образувание. Това не значи да не се обича страната, но на фона на този нов свят, през ХХІ в. да пробутваш някакви неща с два века закъснение, води само до ужасни работи.[6] | “ |
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Младата личност и малката правда. София, Народна младеж, 1985
- Жестикулации. София, ПИК, 1992
- Социалната стратификация в България. София, ЛИК, 2000
- Привилегировани гледни точки. София, R&S, 2000
- Райчев, Андрей и др. Какво се случи?. Труд, 2008. ISBN 978-954-528-866-1.
- Райчев, Андрей и др. Време и всичко. Жанет45, 2017. ISBN 978-619-186-372-3.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мила Гешакова, „Кънчо Стойчев сменя своята професия“, в. „24 часа“, 4 септември 2009 г.
- ↑ „Сашо Дончев става мажоритарен собственик на в. „Сега“[неработеща препратка], в-к Капитал, 5 декември 1998 г.
- ↑ а б „Кухнята“ – гарнитура към „Жената днес“[неработеща препратка], в-к Капитал, 27 септември 2003 г.
- ↑ Десислава Димитрова, „Волен Сидеров осъди Андрей Райчев за обида“, dnes.dir.bg, 4 юни 2009 г.
- ↑ Здравко Дунов, Възход и падение във Военната академия – 9., 10 октомври 2007
- ↑ Андрей Райчев: Силата на Волен Сидеров е в призивите към реванш // moreto.net. Посетен на 30 март 2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Андрей Райчев
- Анализи от Андрей Райчев в сайта на Дойче веле
- Научна литература, свързана с Андрей Райчев, в Google Наука
|
