Бартхолд III фон Бюрен
| Бартхолд III фон Бюрен | |
| германски благородник | |
| Герб | |
|---|---|
 | |
| Семейство | |
| Баща | Бартхолд II фон Бюрен |
| Деца | Бартхолд IV фон Бюрен |
Бартхолд III фон Бюрен/VII (на немски: Barthold III von Büren/Berthold VII von Büren; * сл. 1271; † между 9 септември и 1 декември 1315 или 1317) е благородник от род „фон Бюрен“, господар на Бюрен и Вевелсбург (1290 – 1315) в Северен Рейн-Вестфалия и 1291 г. фогт на Бьодекен във Вестфалия.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Той е вторият син на Бартхолд II фон Бюрен/V († 1285/1287), фогт на Бьодекен, и съпругата му Ермгард фон Бройч/Бройх († сл. 1312), дъщеря на Буркхард III фон Бройч/Бройх († сл. 1251) и Агнес фон Алтена-Изенбер († сл. 1274), дъщеря на граф Фридрих II фон Алтена-Изенберг († 1226) и графиня София фон Лимбург († 1226/1227), дъщеря на херцог Валрам IV фон Лимбург и Кунигунда Лотарингска. Сестра му Агнес фон Бюрен († сл. 10 март 1316) е омъжена за рицар Буркхард фон дер Асебург († 1316/1317).
Господарите фон Бюрен построяват ок. 1150 г. замък и през 1195 г. основават град Бюрен във Вестфалия. Те са една могъща благородническа фамилия в княжеското епископство Падерборн.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бартхолд III фон Бюрен се жени за София фон Билщайн († 1332), дъщеря на Йохан I фон Билщайн, маршал на Вестфалия († 1310) и Юта фон Рененберг († сл. 1297). и Юта фон Рененберг († сл. 1297). Tе имат пет деца:[1][2][3]
- Бартхолд IV фон Бюрен /Бертолд IX фон Бюрен († сл. 1367/ок. 1370), женен I. за Хайлвиг фон Золмс († сл. 1340), дъщеря на граф Хайнрих I (V) фон Золмс-Отенщайн († 1352/1353) и София фон Хорстмар-Ахауз-Отенщайн († 1353/1358), наследничка на замък Отенщайн до Ахауз, II. пр. 1281 г. за Госте († сл.1357)
- Дитрих фон Бюрен († сл. 1307)
- Юта фон Бюрен († сл. 1339)
- Ирмгард фон Бюрен († сл. 1304), омъжена за Вернер фон Вестербург († сл. 1357)
- Йохан фон Бюрен († 1363), каноник (1315 – 1360), домкамерар в Падерборн (1337 – 1359), каноник в Кьолн и Падерборн (1359)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 103.
- Reinhard Oberschelp: Die Edelherren von Büren bis zum Ende des 14. Jahrhunderts. Aschendorf, Münster 1963
- Hans Dieter Tönsmeyer: Gerhao quondam dux. Zur Rolle des fränkischen Reichsadels im hessisch-sächsischen Grenzraum. In: Zeitschrift des Vereins für hessische Geschichte und Landeskunde (ZHG) Band 122 (2017), S. 1 – 24. Digitalisat online
- Karl Féaux de Lacroix: Geschichte Arnsbergs. H. R. Stein-Verlag, Arnsberg 1895, S. 28 – 33 (Nachdruck: Stein, Werl 1983, ISBN 3-920980-05-0).
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 138., Vol. XXVII, Tafel 156.
- Ahnenreihen aus allen deutschen Gauen, Bd. 1, Ehrenkrook, Hans Friedrich v., (Verlag für Sippenforschung und Wappenkunde C. A. Starke, Görlitz 1928), 340 (Reliability: 3).
- Europäische Stammtafeln, Detlev Schwennicke, 95 (Reliability: 3). Neue Folge Bd. VIII, West-, Mittel-und Nordeuropäische Familien; J. A. Stargard, Marburg 1980
- Vorfahren des Tile von Damm, Genealogie um die Familie von Damm in Braunschweig, Band 7 – Die Masse der Dynasten, 61,139 (Reliability: 3).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Barthold III. v.Büren, ww-person.com
- ↑ Berthold VII, Herr von Büren & Wewelsburg, Vogt von Böddeken, www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Bertold VII. von Büren, geneagraphie.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hans-Josef Dören: Aus der Geschichte der Stadt Büren Heimatvereins Büren e.V., 2017
- Reinhard Oberschelp: Die Wewelsburg als Sitz der Edelherren von Büren im 14. Jahrhundert Westfälische Zeitschrift 1963, S. 377 – 383