Направо към съдържанието

Бент Йенсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бент Йенсен
Бент Йенсен, 2010 г.
Бент Йенсен, 2010 г.
Роден10 май 1938 г. (86 г.)
Професияисторик, писател
Националност Дания
Активен период1973 -
Жанрбиография, документалистика
Темаразвитието на комунизма в СССР и връзките му с Дания
Известни творби„Сталин“
СъпругаТатяна
Уебсайт

Бент Йенсен (на датски: Bent Jensen) е виден датски историк и писател на произведения в жанра биография и документални изследвания за историята на съветската империя и мястото на Дания и датските политици по време на Студената война.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бент Йенсен е роден на 10 май 1938 г. в Келеруп, Дания. Първоначално учи за електротехник, завършвайки през 1960 г., но след това се насочва към литературата и през 1969 г. получава магистърска степен по история и руска филология. Ранните му изследвания са предимно около времето около създаването на Съветския съюз. През 1979 г. получава докторска степен по философия с работата си за признаването де юре на Съветския съюз от Дания.

В периода 1980 – 2008 г. е професор и преподавател по нова история в Университета на Южна Дания. В периода 2007 – 2010 г. е ръководител на Центъра за изследване на Студената война.

Книгите на Йенсен засягат темите за въздействието на сталинизма върху левите датски интелектуалци, връзката на съветските дисиденти, съветската система на ГУЛАГ и преследването на различни мислители, както и на етнически и други малцинства в Съветския съюз, датско-съветските отношения, мястото на Дания в Студената война, и др.

Един от най-известните му книги е за биографията на Сталин. За нея той проучва засекретените архиви в Русия, Дания, Великобритания, Финландия и Германия, документи, спомени и свидетелства на хора от близкото му обкръжение, на датски комунистически лидери, лична кореспонденция на Сталин със съпругата и дъщеря му, тайни нареждания и доклади, лични писма и записки на Сталин. Чрез детайлното проучване доказва, че милионите жертви в СССР се дължат на съзнателна политика, създавана и постановявана от Сталин и близкото му обкръжение. За достъпа до архивите на Русия му помагат жена му Татяна (рускиня по националност) и Симон Пастернак.

Удостоен е с наградите: награда „Касан“ през 1985 г. за свободата на изразяване, награда „Адам Смит“ през 2000 г. за подкрепата на свободното общество, наградата „Кай Мунк“ за изследванията му за националсоциализма, и шведската литературна награда „Weekendavisen“ за книгата „ГУЛАГ и забрава“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Harald Scavenius' syn på omvæltningerne i Rusland 1917 – 1918 (1973)
  • Købmænd og kommissærer (1979)
  • Danmark og det russiske spørgsmål 1917 – 1924. Dansk Ruslandspolitik fra bolsjevikkernes magterobring til anerkendelsen af det bolsjevikkiske regime de jure (1979)
  • Sakharovs stemme (1983).
  • Stalinismens fascination og danske venstreintellektuelle (1984)
  • Tryk og tilpasning (1987)
  • Den ny Ruslandshistorie (1992)
  • Den lange befrielse (1996)
  • Zarmoder blandt zarmordere. Enkekejserinde Dagmar og Danmark 1917 – 1928 (1997)
  • Bjørnen og haren. Sovjetunionen og Danmark 1945 – 1965 (1999)
  • Gulag og glemsel (2002)
  • Stalin: en biografi (2005)
    Сталин – демонът на една империя, изд.: ИК „Персей“, София (2007, 2010), прев. Любомир Цветков
  • Ulve, får og vogtere. Den kolde krig i Danmark 1945 – 1991 (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bent Jensen (historiker) в Уикипедия на датски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​