Беседа:Покръстване на помаците (1912 – 1913)

чета на Гоце Делчев през 1913-та, десет години след смъртта му??

интересно е да изложим позицията на армията - и аз прочетох как поповете са се жалвали, че военните им пречели да кръщават в Неврокопско. Защо?--Добри 10:54, 5 юни 2009 (UTC)

Ами аз прочетах за четата на Гоце, ама и мен ме съмнява. Става въпрос за отклоняване на една от акциите за покръстване на Абланица. Ако искаш го махни - не е от особена важност. Армията не удобрявала покръстването, защото чрез него си е създавала излишни врагове във военно време, което се оказва вярно имайки предвид бунта от лятото и есента на 1913 година, довел до образуването на Гюмюрджинската република. Особено твърда била позицията на армията в Македония, но се поддала малко преди началото на Междусъюзническата война. --Чечлията 11:19, 5 юни 2009 (UTC)

Може ли да се вмъкне в тази статия това, което казваш - че Гюмюрджинската република е следствие и на покръстителната акция? В смисъл твърдо установено ли е това в изследванията?--Добри 14:52, 5 юни 2009 (UTC)

Ами виж пак Елдъров: „Дори и да се приеме, че този инцидент само случайно съвпада с намесата на Турция във войната - също на 30 юни, - последното събитие още по-силно активизира съпротивата на мюсюлманите, вече не само срещу насила натрапената им религия, но и против българската политическа власт и българската войска. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство"...“ То появата на републиката е един низ от събития, които не са ръководени от някаква организация, а просто когато БА била по фронтовете, помаците видели възможност локално да отхвърлят покръстителите. Например във Ваклиново е убит свещеника, в селата Кочан, Любча, Вълкосел, Ваклиново и Доспат са сформирани чеи, които да бранят народа от покръстителските чети. Те организират и атака над граничаната застава край село Чавдар на 26 срещу 27 септември 1913. Още преди това Неврокопските помаци се опълчват срещу 1-ви пехотен Софийски полк на 30 юни 1913, изпратен в Неврокоп да пази населението от Гърците. Във войната помаците от Неврокопско отиват на страната на Гърция, а в Ксантийско и Гюмюрджинско на страната на Турция (само и само да са против българските покръстители). Милетич пише, че най-големите зверства срещу беломорските българи са извършени именно от помаци, които са били насилствено покръстени. Това им било отмъщението. --Чечлията 13:28, 6 юни 2009 (UTC)

Какъв е източникът за Междуречки, за да вкараме информацията и в статията за него? --Мико 13:56, 20 август 2010 (UTC)

Източници

Източник:

Георгиев, В.; Трифонов, Ст. История на българите 1878-1944 в документи, том II, „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3

• Покръстването в Ахъчелебийско (Централните Родопи)

(стр. 115) Българските войски изгарят седем помашки села – общо над 1 100 къщи с покъщнина и хранителни припаси – понеже жителите им подпомагали турските войски. Всички способни да носят оръжие помаци са отведени в „Стара България“.

(стр. 135) Отведени са в Пловдив (в разгара на бойните действия - ? ноември 1912), а оттам са разселени по различни места в южна и северна България. Семействата им остават без подслон и в нищета.

(стр. 133) Местни християни грабят помаците и така допринасят за нищетата им.

(стр. 128) Опожарени джамии

• Масово покръстване под ръководството на Св. Синод на Българската църква

(стр. 117) покръстване на двайсет помашки села в Неврокопско и Горноджумайско (януари 1913)

(стр. 120-121, 126) ~ помашки села в Чепинското корито (Костандово, Дорково, Ракитово), януари 1913

(стр. 127) Към началото на февруари 1913 г. са покръстени над 6 000 души в Дьовленско (града и петнайсетина села)

• Защо?

Помашкото население оказва съпротива на българските войски в Централните Родопи --> създаден е Татар-Пазарджишки комитет (с представители на политическите партии) за пропаганда и покръстване на помаците в старите български граници и в новите предели --> 20 000 души са покръстени в Чепинско и Якоруда от януари до средата на февруари (стр. 130-131)

• Как?

• Обещания за материално подпомагане (стр. 131)

Нищета и глад (в Ахъчелебийско, Чепино) --> стр. 115, 119, 122, 135.

Причини: опожаряване, ограбване от войските, репресии, прекъсване на нормалната търговия заради мобилизацията и бойните действия.

• Пасивна съпротива в Централните Родопи (укриване, преждевременно венчаене на млади по мюсюлмански обичай, пряк отказ) --> стр. 121, 128-129

Местя тези записки тук, докато се натрупа достатъчно материал за една голяма статия. Ако ги вмъквам сега, ще се получи накъсано. Ползвайте ги, ако аз не сколасам.--Добри 16:46, 8 юни 2009 (UTC)