Направо към съдържанието

Беседа:Райко Алексиев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Версиите за смъртта в този им вид, според мен, тежат в статията - разбирам, че Горещо червено е актуално, но леко трябва да се откъснем от подробностите. --Мико 20:15, 29 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Питаш ли ме какво ми струва прочитането на книгата, влизането в подробностите и т.н.? А всичко започна оттам, че ми се видя странно, че се популяризира само една версия, за която - както се оказа! - всъщност в книгата изобщо не се говори, а има предадени думи от човек, който не е бил дори и свидетел... Все пак, ако някой може да предложи друг текст, ще се радвам да го обсъдим тук. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) 14:00, 30 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Ами аз я нямам книгата и се надявам ти да сглобиш параграф - без тия точки и с излагане на версиите. --Мико 15:50, 30 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Не знам дали ще ми остане време преди 13-и декември, че съм по широкия свят, но след това ще пробвам. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) 00:28, 3 декември 2011 (UTC)[отговор]


Това беше в статията. Оставям го тук, защото в него са хвърлени доста усилия по четене и писане:

  • Арестуван е от ноторно известния Лев Главинчев.
  • Според сина на Алексиев, Веселин, "един от главните инквизитори е бил следователят Зеев", но по-късно Райко Алексиев е вкаран в болницата на "Червен кръст" и лекуван успешно от проф. Ташев, докато една нощ над него остава да дежури "лекарка или партизанка", която му поставя инжекция и той умира.
  • Според Борис Делчев, цитиращ разказ на Иван Богданов, който бил чул в кафене "Кристал", "цялата отговорност носел Крум Кюлявков. Алексиев бил задържан и изтезаван по негово нареждане. Смъртта последвала от изтезанията."
  • Според Николай Шмиргела, Райко Алексиев е "умрял от "внезапна смърт" - от ангина, от бъбречна криза или нещо друго, но не от изтезанията"
  • Според съпругата на художника някакъв писател или карикатурист бил "изпратил материал на Райко да го пусне във вестника. Обаче Райко не го поместил." и продължава "Друг очевидци после ми казаха как онзи скачал с ботуши върху него и вероятно от това Райко е получил разкъсване на черния дроб." (стр. 121 ц.изт.)
  • Според думите на виден български публицист и професор на Ивайла Александрова, след 10-и ноември на два пъти му се е обаждал "един и същ непознат глас и твърдеше, че смъртта на Райко Алексиев няма нищо общо с афишираната смърт, зад нея се криели имената на Гешев и Алексиева". (стр. 246)
  • Радой Ралин твърди, че "един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара..." (с. 68)
  • Според г-жа Алексиева, Радой Ралин бил казал (с. 185) "Кюлявковци скроиха кюляфа на такива като Райко Алексиев и спечелиха."
  • В статия, публикувана през 2011 г., вестник "24 часа" [1], цитира Ивайла Александрова (този текст обаче не се среща в нейната книга): "Според Радой Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков. "Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя", разказва авторката на "Горещо червено". Останалите отговорни за трагичната участ на Райко Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев."
  • В свой отговор на горната статия, пак във вестник "24 часа" Филип Боков твърди [2] "Тук специално внимание заслужава градската легенда за участие на Г. Боков в убийството на Райко Алексиев, което, доколкото съм чел, е извършено в първите месеци или може би седмици след 9 септември 1944 г. Тази легенда е откровена лъжа, пусната след 10 ноември 1989 г. от Радой Ралин на чашка в писателското кафене. Въпрос на избор е на какво да се вярва - дали на разговорите в кафенето, или на фактите. А те са следните: Георги Боков никога не е виждал Райко Алексиев. За пръв път след 9 септември 1944 година той идва в София през есента на 1946 г. - две години след убийството на Алексиев. За това през 90-те години имаше свидетелства на хора от Разложко, които са работили с него през този период. Освен това е невероятно да се твърди, че БКП ще извика от Якоруда един никому неизвестен 24-годишен провинциален партизанин специално за да убие Райко Алексиев, при положение че София по това време гъмжи от ръководни партизани. Очевидно в желанието си да компрометира един комунистически функционер Ралин удобно "забравя", че Г. Боков става такъв 13 години след 9 септември 1944 г. Авторката, която е писала книга за Р. Алексиев, никога не е правила справка с биографията на Г. Боков, за да види, че твърденията й не съответстват във времето. Нито пък е потърсила разговор с някого от семейството ми, за да се опита да провери фактите."
  1. ["24 часа", 17-и август 2011 г., "Филип Боков ще кремира Георги" [1], автори: Гeорги Милков, Диана Саватева, Нели Иванова]
  2. ["24 часа", 24-и август 2011 г., "За "тъмното минало" на една фамилия и тъмната журналистика" [2]]

Горната бележка моя - Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) 11:17, 14 декември 2011 (UTC)[отговор]