Буруанци
Буруанци | |
Буруанци в традиционно облекло, началото на XX век. | |
Общ брой | около 49 000 (2016 г.) |
---|---|
По места | Буру, Индонезия |
Език | буруански, индонезийски |
Религия | ислям, християнство, анимизъм |
Сродни групи | лисела, кайели, амбелаунци |
Буруа́нците (на индонезийски: Suku Buru) са народ, живеещ на остров Буру и други Молукски острови в Индонезия. Себе си наричат „гефбука“ или „гебемлиар“ (на индонезийски: gebfuka, gebemliar), което буквално ще рече „хора на земята“ или „хора на света“.[1]
Отнасят се към източноиндонезийската антропологиеска група. Наброяват около 49 000 души.[2] Говорят буруански език, който е част от австронезийското семейство.[3]
В религиозно отношение са нееднородни: изповядват се християнство и ислям, като се съхраняват елементи на езичество.[3] През 1990-те и 2000-те години сред буруанците избухват конфликти на религиозна почва.[4]
Численост и заселване[редактиране | редактиране на кода]
Общата численост на народа е около 49 000, като по-голямата част от тях живеят на остров Буру. Това са най-многобройните туземци на острова като съставят над една четвърт от съвременното население на острова (около 165 хил. за 2012 г.). Извън острова, най-голям брой буруанци има на остров Амбон – около 2000 души, а на други острови в провинция Молуку и в столицата Джакарта живеят по няколкостотин. В Нидерландия има малка общност от буруанци, основно потомци на военнослужещите на Република Малуку Селатан, емигрирали след присъединяването на самопровъзгласилата се държава към Индонезия.[3][2]
Буруанците са заселили равномерно почти цялата територия на остров Буру, с изключение на някои участъци от северното крайбрежие. В централните, планински части на острова, плътността на населението е по-ниска, отколкото в равнинните крайбрежия. В много райони на острова преобладават сред селското население. Значителен дял буруанци има и сред градското население, но в най-големите населени места, той постепенно намалява за сметка на населението на преселници от други части на Индонезия.[3][2]
В началния период на холандската колонизация на остров Буру, към средата на XVII век значителна част от буруанските племенни благородници е преселена на източния край на острова, където по-късно тя става съставна част в процеса на етногенезиса на народа кайели.[5]
В състава на буруанската народност се отличават няколко етнически групи, различаващи се по начин на живот и езикови специфики: рана (14 258 души, основно в централната част на острова), масарете (около 9600 души, основно в южната част), ваесама (6622 души, основно в югоизточната част) и фоги (около 500 души, основно в западната част).[2][3]
Език[редактиране | редактиране на кода]
Родният език на народа е буруанският, принадлежащ към централномолукския клон на малайско-полинезийските езици.[3] В състава на езика се отличава три диалекта, чиито носители са едноименните етнически групи рана, масарете и ваесама. Освен това, част от рана, наред със своя основен диалект, използват и т.нат. „секретен език“ лигаран.[3] По-рано, в западните части на острова е съществувал диалектът фоги, който днес се смята за мъртъв. Лингвистичните разлики между буруанските диалекти са относително малко. Лексикалната прилика между масарете и ваесама съставлява около 90%, между масарете и рана – 88%, а между ваесама и рана – 80%.[3] Въпреки че болшинството от бурунците използват родните си диалекти в бита, значителна част от тях, особено тези в крайбрежните райони и големите населени места, малко или много владеят индонезийски.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
От религиозна гледна точка, буруанците не са еднородна общност: около 30% от тях са мюсюлмани сунити (основно жителите на южните части на острова), а около 12% са християни протестанти (основно жителите на северните части на острова).[2][1] Повече от половината от народа изповядва в известна степен и местни традиционни вярвания. В централанта част на острова буруанците открито изповядват култ към върховното божество Опо Геба Снулат и неговия пратеник Набиата.[1]
Към края на 1990-те и началото на 2000-те години, в контекста на тежка социално-икономическа криза, възникват конфликти между буруанците на религиозна почва. При това на страната на буруанците мюсюлмани се присъединяват много мюсюлмани емиграни от Ява, а на страната на противника им – християните, се притичват съюзници от другите Молукски отрови. Най-ожесточения конфликт избухва в селото Ваинибе, където за няколко дни през декември 1999 г. са убити 43 души и са изгорени над 150 къщи.[6]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Основната традиционна социална организация на буруанците в планинските и равнинните райони е различна. В първия случай това е патрилинейно локализиран род фена, а във втория – съседско общество негри.[1]
Голяма част от буруанците е заета в различни направления на селското стопанство, но най-вече в земеделието. Най-разпространените култури са: оризът, царевицата, саго, сладки картофи, както и подправките: карамфил, индийско орехче и евкалипт, от чиито издънки се приготвят ароматни масла.[1]
Във вътрешните райони на острова широко се практикува лова (основно на бабируси и елени), а по крайбрежието – риболова.[1] В хода на икономическата модернизацията на остров Буру расте броя на буруанците, заети в сферата на услугите или промишлеността.
Традиционните жилища на буруанците са направени от бамбук, често чрез набиване в земята. Покривите се вплитат с палмови листа или тръстика, но в днешно време се използват и керемиди. Националният костюм на буруанците е сходен с облеклото на повечето народи на Индонезия – саронг и дълга риза за мъжете, саронг и по-къса блуза за жените. Все пак, цветовете и декоративните елементи на дрехите на масарете, ваесама и рана се различават съществено.[1] Традиционното оръжие на буруанците е правият меч паранг и копието. В миналото буруанците са били известни на Молукските острови с изкусните си копиеметачи.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Буруанцы (Индонезия)
- ↑ а б в г д ((en)) Buru, Boeroe in Indonesia
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Buru
- ↑ ((id)) KMP – Pertikaian di Buru Selatan, Tiga Tewas Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.
- ↑ Reuther, Thomas. Sharing the Earth, Dividing the Land: Land and Territory in the Austronesian World. Канбера, ANU E Press, 2006. ISBN 9781920942700. с. 385.
- ↑ ((id)) KMP – Kerusuhan Pecah Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine.
- ↑ ((id)) Memelihara Calon Istri sejak Bayi
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Buru people и страницата „Буруанцы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |