Направо към съдържанието

Варяг (ракетен крайцер, 1963)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Варяг.
Гвардейски ракетен крайцер „Варяг“
до 31 октомври 1962 г. „Сообразительный“
Ракетният крайцер „Варяг“, 9 септември 1988 г.
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типРакетен крайцер от проекта 58
ПроизводителССЗ №190 А. А. Жданов в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен13 октомври 1961 г.
Спуснат на вода7 април 1963 г.
Влиза в строй20 юли 1965 г.
Изведен от
експлоатация		19 април 1990 г., утилизиран
Основни характеристики
Водоизместимост5335 t (стандартна)
7125 t (пълна)
Дължина156,2 m
(148 m по водолинията)
Ширина16,8 m
Газене6,3 m
Задвижване2 парни турбини;
4 парни котела
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост34,5 възела
(63 km/h)
Далечина на
плаване		5000 мили на ход 18 възела
Екипаж339 души
(в т.ч. 27 офицера)
Радиолокационни
станции (РЛС)		РЛС за откриване на въздушни цели МР-310 „Ангара-А“
РЛС „Кливер“
2 x „Успех-У“ за приемане на целеуказания за ПКРК
1 x 4Р90 „Ятаган“ (за ЗРК)
1 x МР-105 „Турель“ за 76-мм АУ
2 x МР-123 „Вымпел“ за 30-мм АУ (поставени по-късно)
РЛС за опознаване „Никель-КМ“ и „Хром-КМ“
Система за опознаване „Пароль“
Хидроакустическа
система (ХАС)		ГС-572 „Титан-2“
Радиоелектронно
оборудване		БИУС „Планшет-1134“
станция за РТР „Залив“
САС „Гурзуф А“
станции за САС „Гурзуф Б“
Въоръжение
Артилерия2x2 76,2 mm
Зенитна артилерия:
4x6 30 mm
Ракетно
въоръжение		2x4 ПУ СМ-70 за ПКР П-35 (16 ракети „П-35“ или „Прогрес“)
Зенитно-ракетно въоръжение:
1x2 ПУ ЗИФ-101 за ЗРК М-1 „Волна“ (16 ЗУР В-600 (В-601));
Торпедно
въоръжение		2x3 533 mm ТА
Хеликоптери1 x Ка-25РЦ[1]
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
(боезапас: 96 дълбочинни бомби РГБ-60)
2×6 РБУ-1000

Варяг (до 31 октомври 1962 г. – „Съобразителни“ (на руски: Сообразительный)) е гвардейски ракетен крайцер, последен кораб от ракетните крайцери проект 58 на ВМФ на СССР. Наречен е в чест на бронепалубния крайцер „Варяг“.

В периода на службата си ГРКр „Варяг“ носи гвардейският флаг, наследен от есминеца „Съобразителни“ от проекта 7У тип „Сторожевой“ на Черноморския флот.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

На 5 август 1961 г. е зачислен в списъците на корабите от ВМФ с името „Сообразительный“.

На 13 октомври 1961 г. се състои залагането му в завода „А. А. Жданов“ в Ленинград под заводския номер 783.

На 7 април 1963 г. е спуснат на вода.

На 10 януари 1965 г. в Кронщат над кораба е вдигнат Военноморският флаг на СССР.

На 20 август 1965 г. влиза в строй.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Варяг“ и еднотипния с него „Адмирал Фокин“ изминават Северния морски път по арктическото крайбрежие на СССР в съпровождане на ледоразбивачи[2] и на 5 октомври 1965 г. пристигат в пристанището на домуване – Владивосток.

Със завършване на прехода през ледовете, крайцера има нужда от ремонт, след което „Варяг“ е преведен за базиране във Фокино, където в залива Абрек е сформирана 175-а бригада ракетни кораби (БрРК) на 10-а оперативна ескадра на Тихоокеанския флот (ОПЭСК ТОФ).

На 23 септември 1965 г. е включен в състава на ТОФ.

В периода април – май 1970 г. участва в маневрите „Океан“.

През септември 1971 г. ГРКр „Варяг“ участва в ученията „Восход“ под флага на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирала на флота на Съветския съюз С. Г. Горшков. От 6 декември 1971 г. до 14 март 1972 г. по време на индо-пакистанския конфликт ГРКр „Варяг“ в състава на 8 ОЕ на ВМФ на СССР съвместно с крайцера „Дмитрий Пожарский“, ГПК „Владивосток“, БПК „Строгий“, ескадреният миноносец „Веский“, под командването на командира на ескадрата контраадмирал В. С. Кругляков носи бойната служба в Индийския океан в състава на ОБК на ТОФ и осигурява невмешателството на корабите на ВМС на САЩ и Англия в конфликта на страната на Пакистан[3][4]. ГРКр „Варяг“ и БПК „Строгий“, намиращи се в усиление на силите на бойната служба по тревога, са подготвени за дълго плаване и излизат в морето 36 часа след получаване на бойното разпореждане. В хода на службата съвместно с БПК „Строгий“ от 10 до 19 февруари 1972 г. посещават Могадишо (Сомалийска демократична република). След това, през същата година, ГРКр „Варяг“ плава в района на Хавайските острови, и, според някои данни, пуска котва в Рамапо банк. Няма точни сведения за изпълняваните там задачи. Възможно, похода е свързан с операция „Дженифър“ по изваждането от американците на потъналата съветска подводница К-129[5].

Кораба е посетен от Министъра на отбраната на СССР Маршала на Съветския съюз А. А. Гречко. Със заповед на Министъра на Отбраната на СССР № 256 от 14 декември 1972 г. в съответствие с Постановление на ЦК на КПСС, Президиума на Върховния Съвет на СССР и Съвета на Министрите на СССР от 13 декември 1972 г. № 845 – 285 ГРКр „Варяг“ е награден с юбилейния Почетен знак „50 години СССР“ за високите показатели в бойната и политическата подготовка, достигнати в социалистическото съревнование за ознаменуването на 50-летието от образуването на СССР.

През 1976 г. крайцера влиза за ремонт с модернизация в „Далзавод“, продължил 4 г.

Ракетният крайцер „Варяг“ и патрулен самолет П-3 „Орион“ в Тихия океан, май 1987 г.

От 10 до 14 октомври 1981 г. ГРКр „Варяг“ в състава на ОБК на ТОФ съвместно със СКР „Разящий“ под флага на първия заместник на командващия ТОФ, вицеадмирал Н. Я. Ясаков, извършва официално посещение в порт Дананг (Виетнам).

През септември 1982 г. крайцера участва в ученията „Восток-82“ под флага на Главнокомандващия ВМФ С. Г. Горшков. През декември 1982 г. със заповед на МО на СССР № 0214 от 4 декември 1982 г. ГРКр „Варяг“ е награден с Вимпел на министъра на отбраната на СССР за мъжество и войнска доблест, проявени по време на ученията, и висок професионализъм. Според резултатите от 1982 г. екипаж завоюва наградата на ГК на ВМФ за най-добра ракетна стрелба с главен комплекс, а самият кораб е обявен за най-добър кораб по ракетна подготовка във ВМФ, обявен е за „отличен“ кораб, обявена му е благодарност от Главнокомандващия ВМФ. Кораба е вписан на Дъската на Почета на ВМФ.

В периода 1982 – 1990 г. се намира на бойна служба в състава на 10-а ОЕ на ВМФ на СССР, изпълнявайки наблюдение на корабите на 7-и оперативен флот на САЩ.

На 19 априля 1990 г. „Варяг“ е разоръжен, изключен е от състава на ВМФ във връзка с предаването му за демонтаж и реализация, и на 21 май 1991 г. е разформируван. Почетното име „Варяг“ е предано на авионосния крайцер от проекта 1143.6.

Бордови номера[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка на СССР от 1970 г. с изображението на ГРКр „Варяг“. Серия: Бойните кораби на Военноморския флот на СССР

Бордови номера:

  • 343(1965 г.);
  • 280(1965 г.);
  • 621(1966 г.);
  • 822(1967 г.);
  • 835(1968 г.);
  • 836(1974 г.);
  • 015(1976 г.);
  • 049(1981 г.);
  • 047(1982 г.);
  • 830(1984 г.);
  • 043(1985 г.);
  • 012(1987 г.);
  • 032(1990 г.);
  • 641;
  • 821;
  • 079

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. 41,43 с. ISBN 5-8172-0076-7.
  2. ↑ Приключения москвичей в Арктике // Мослента, 13 мая 2017.
  3. ↑ Балко М. В., Лихацкий Ю. В. 8-я оперативная эскадра кораблей (хроника создания в зоне Индийского океана 8-й ОПЭСК ВМФ), 1967 – 1992 гг. // Архивиран от оригинала на 2018-08-05. (на руски)
  4. ↑ Розин А. В. Миссия советского флота в ходе войны между Индией и Пакистаном в 1971 г. Часть 2. Флоты в Индийском океане. // 2 июня 2016 г. (на руски)
  5. ↑ Вертянкин В., Давыдов А. "Варяг" – ракетный крейсер // Газета „Копейка“ № 4, 2005; ИА „Байкал Инфо“, 4 февраля 2005 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Военно-технический альманах „Тайфун“ № 1 1996 год („Ракетные крейсера проекта 58“ Капитан 1 ранга В. П. Кузин)
  • Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. СпБ, 2003. ISBN 5-8172-0076-7.
  • Апальков Ю. В. Ударные корабли. М, 2010. ISBN 978-5-903080-40-3.
  • Васильев В. М. Корабль опередивший своё время. СпБ, 2001. ISBN 5-94500-001-9.
  • Кузин В. П. Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. СпБ, 1996.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции. М, 2006. ISBN 5-902863-09-0.
  • Платонов А. В. Крейсеры Советского флота. СПб, 1999. ISBN 5-8172-0010-4.
  • СПКБ. 60 лет вместе с флотом. СпБ, 2006. ISBN 5-903152-01-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1996. ISBN 1557501327.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Варяг (ракетный крейсер, 1963)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варяг_(ракетен_крайцер,_1963)&oldid=12008302“.