Вилхелм Фридеман Бах
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бах.
| Вилхелм Фридеман Бах Wilhelm Friedemann Bach | |
| германски композитор | |
 | |
| Роден |
22 ноември 1710 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | орган |
| Активност | от 1773 г. |
| Семейство | |
| Род | Фамилия Бах |
| Баща | Йохан Себастиан Бах[1] |
| Майка | Мария Барбара Бах[1] |
| Братя/сестри | Карл Филип Емануел Бах[1] Йохан Кристиан Бах Йохан Кристоф Фридрих Бах |
| Вилхелм Фридеман Бах в Общомедия | |
Вилхелм Фридеман Бах (на немски: Wilhelm Friedemann Bach) е най-възрастният син на Йохан Себастиан Бах, известен органист, импровизатор и композитор, майстор на контрапункта.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от другите членове на музикалното семейство Бах, Вилхелм Фридеман е слабо активен човек, а кариерата му може да се определи като низ от изпуснати възможности. Роден е във Ваймар и се е обучавал в Лайпциг; през 1733 г. е назначен като органист на църквата Св. София в Дрезден, а през 1746 г. става органист на църквата Пресвета Дева (Liebfrauenkirche) в Хале. Известността и влиянието на баща му били достатъчни, за да може Вилхелм да получи длъжността без традиционното прослушване.
След смъртта на баща му през 1750 г. изчезва и влиянието върху живота на Вилхелм Фридеман, както и благотворното влияние върху съдбата му. Животът на Вилхелм в Хале престава да е толкова безгрижен. Периодично той пътува извън града, за да си търси друга работа. През 1762 г. му е предложена позицията на капелмейстор при дармщадтския двор, но по неизвестни причини той отказва. Две години по-късно, през 1764 г., той напуска работата си в Хале, след което остава (поне формално) безработен до края на живота си. Оттогава той странства по света, докато не умира на 1 юли 1784 г. в Берлин в пълна нищета.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Сред съчиненията му, от които е публикувана само малка част, са многочислени църковни кантати и инструментални произведения, от които най-известни са фугите, полонезите и фантазиите за пиано, както и секстети за струнни музикални инструменти, кларинет и др.
|
