Гюнтер Принцинг
| Гюнтер Принцинг Günter Prinzing | |
| германски византолог | |
 | |
| Роден |
24 септември 1943 г.
|
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Византология |
| Работил в | Рурски университет Университет на Мюнстер Университет на Майнц |
| Гюнтер Принцинг в Общомедия | |
Гюнтер Принцинг (на немски: Günter Prinzing) е германски византолог.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 септември 1943 г. в Хамбург. От 1963 до 1969 г. следва „Византология, славистика и история“ на Източна и Югоизточна Европа в университетите в Хамбург, Виена, Лион и Мюнхен. През лятото на 1971 г. в Мюнхенския университет му е присъдена докторска степен по специалността „Византология“ (научен ръководител Ханс-Георг Бек) за изследване на византийско-южнославянските отношения от началото на 13 век.
Научно-преподавателска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Младият доктор Принцинг получава първото си назначение веднага след като придобива научна степен. От 1971 до 1975 г. е асистент на професор Ханс Вилхелм Хаусиг в Института по история на Рурския университет, Бохум; от 1976 до 1982 работи при Ядран Ферлуга в Семинара по византология на Университета на Мюнстер, където през 1980 г., за работата си върху Сборника документи на охридския архиепископ Деметриос Коматенос, придобива право да преподава в специалността „Византология“ във висшите учебни заведения на ФРГ.
През февруари 1982 г. в Мюнстер получава академичната длъжност извънреден професор; през септември 1986 г. е назначен за редовен професор по византология на Семинара по история на Университета на Майнц. През 1993 г. отклонява поканата на Хамбургския университет да бъде избран в него за професор.
През 2008 г. се пенсионира, а от април 2009 г. негов приемник става Йоханес Палич.
Основни направления в изследванията[редактиране | редактиране на кода]
Основните направления в изследванията на доктор Принцинг са свързани с историята на Византия и по-специално отношенията между Византия и Югоизточна Европа, респективно Източна Централна Европа.[1] Други направления на интересите му са историята на църквата и историята на литературата. Професор Принцинг е превеждан и обнародван в научния периодичен печат на български език.[2] Той е член на международната редакционна колегиа на списание „Исторически преглед“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Prinzing, G. Traces of a religious confraternity in Epiros about 1225? On the interpretation of the memorial texts in the Codex Cromwell 11 [Spuren einer religiösen bruderschaft in Epiros um 1225? Zur deutung der memorialtexte im codex cromwell 11]. Byzantinische Zeitschrift, 2009, 101 (2), pp. 751-772.
- ↑ Принцинг, Г. Автокефалната византийска църковна провинция България/Охрид. Доколко независими били нейните архиепископи?// Исторически преглед, 2011, №5 – 6, с. 75 – 102.
- ↑ Исторически преглед: МЕЖДУНАРОДНА РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Страница на проф. Принцинг на сайта на Университета в Майнц Архив на оригинала от 2017-08-05 в Wayback Machine.
|
