Десети върховен състав на Народния съд

Десетият състав на Народен съд в София е проведен с цел да съди лица, обвинени като отговорни за политиката на стопанско и финансово обвързване на България с Германия за периода 1941 – 1944 г.^[1]

На първо място това са висши чиновници от Централното управление на Българска народна банка, чрез които се е провежда „клиринговата спогодба“ между България и Германия, финансовата обвързаност с Германия и извършването на финансови операции в ущърб на България. На второ място е ръководният персонал в Дирекция на външната търговия и членовете на Постоянната българска комисия за уреждане стокообмена между България и Германия, които се обвиняват като основни двигатели за провеждане интересите на германското военновременно стопанство в България чрез внос и износ. Сред подсъдимите са и ръководителите на Дирекция за гражданска мобилизация, на Дирекция за износ на зърнените храни и на Дирекция на природни богатства, висши държавни служители от Министерство на благоустройството и обществените сгради, както и всички отговорни лица, свързани с дейностите на строителната организация „Тодг" в България и с германския цигарен концерн „Реемтсма“ за директни доставки на български тютюни в Германия. Подсъдими са и някои членове на Управителните съвети на Българското параходно дружество и на Българска земеделска и кооперативна банка, както и отделни индустриалци, тютюнотърговци и стопански дейци, които са обвинени в тесни финансови и икономически връзки с Германия при производството и износа на български стоки и суровини.^[1]

През 1945 г. излизат данни, че трима от народните обвинители Стою Татаров, Шемтов Данон и Иван Бояджиев са използвали положението си в качество на обвинители за лично облагодетелстване, като първия е спечелил от това 1 255 000 лева, а втория 625 000 лева.^[2]