Джонатан Коу
| Джонатан Коу Jonathan Coe | |
 Джонатан Коу, 2016 г. | |
| Роден | 19 август 1961 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Англия, Великобритания |
| Активен период | 1987 – |
| Жанр | сатира, драма, детска литература, документалистика |
| Направление | постмодернизъм |
| Известни творби | „Къщата на съня” |
| Награди |  |
| Съпруга | Джанин Маккеоун (1989 – ) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | jonathancoewriter.com |
| Джонатан Коу в Общомедия | |
Джонатан Коу (на английски: Jonathan Coe) е английски писател на произведения в жанра сатира, социална драма, детска литература, биография и документалистика.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Джонатан Коу е роден на 19 август 1961 г. в Бромсгроув, Устършър, Англия, в семейството на физика Роджър Коу и учителката Джанет Мери.[1][4] Завършва средното си образование в Бирмингам. Следва английска литература в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където получава бакалавърска степен през 1983 г.[4] След това в периода 1984 – 1988 г. преподава английска поезия в Университета на Уоруик в Ковънтри, където получава магистърска степен през 1984 г. и докторска степен през 1986 г. по английска литература.[2][3][6] След това става писател и журналист на свободна практика.[4]
Първият му роман „Случайната жена“ е издаден през 1987 г. В историята главната героиня Мария, която е нерешителна, си проправя път през първите 15 години женственост, като се стреми да ръководи хода на собствения си живот.[4] През 1994 г. е издаден романът му „Какво изрязване!“, който в сатиричен аспект преработва сюжета на едноименния филм на ужасите от 60-те години, а в историята действието се развива в рамките на „разделянето“ на ресурсите на Великобритания, извършено от консервативните правителства на Маргарет Тачър през 80-те години.[1] Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. През 2020 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[1][3][5][6]
През 1997 г. е издаден романът му „Къщата на съня“. В сатиричния трилър, в старата викторианска сграда „Ашдаун“, преди студентско общежитие, а сега клиника за изследване на нарушенията в съня, ръководена от зловещия доктор Дъдън, се срещат четирима бивши състуденти и приятели – нарколептичката Сара, егоманиакът Грегъри, киноманът Тери и влюбеният някога Робърт. Те трябва да разберат какви мистериозни обстоятелства ги събират отново, как се развиват съдбите и любовта им.[2] Романът печели наградата за най-добър роман на Гилдията на писателите на Великобритания, а във Франция – награда „Медици“.[1][4][6]
Автор е и на няколко биографични книги – за актьорите Хъмфри Богарт и Джими Стюарт, и за екперименталния писател Б. С. Джонсън, с книгата „Като огнен слон“, за която получава литературната награда „Самюъл Джонсън“.[1][4]
През 2001 г. е издаден първият му роман „Клуб на негодниците“ от едноименната поредица. В историята, от 70-те години – години на стачки, терористични атаки и расово напрежение, група млади приятели наследяват редакторството на своето училищно списание и започват да придават свое собствено отличително значение на събитията в света. Чрез романа авторът представя преобърнатия свят на объркания тийнейджър от това време, в съдбоносен момент в британската политика. Романът получава наградата „Болинджър“ за сатиричен роман.[4] Третата част от поредицата, „Средна Англия“, от 2018 г., получава наградата „Коста“, Европейската награда за книга.[1][4]
Той също е сътрудник за рецензии и статии в периодични издания, включително „Гардиън“, London Review of Books, New Statesman, Sight and Sound, Cahiers du Cinema и други.[4]
През 1996 г. участва в журито за престижната награда „Букър“, през 1999 г. участва в журито на филмовия фестивал във Венеция, а през 2007 г. в журито на филмовия фестивал в Единбург.
Удостоен е с почетна докторска степен по литература от Бирмингамския университет (2006), Университета на Улвърхамптън (2006) и Бирмингамския градски университет.[2]
През 1989 г. се жени за психоложката Джанин Маккеоун, с която имат две дъщери.[4] Живее със семейството си в Лондон.[4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Accidental Woman (1987)[1][2][3][4][5]
- A Touch of Love (1989)
- The Dwarves of Death (1990)
- The House of Sleep (1997) – награда „Медици“, награда на Гилдията на писателите на Великобритания
Къщата на съня, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Иглика Василева - The Rain Before It Falls (2007)
- The Terrible Privacy of Maxwell Sim (2010)
- Expo 58 (2013)
- Mr Wilder and Me (2020)
- Bournville (2022)
Поредица „Наследството на Уиншоу“ (The Winshaw Legacy)[редактиране | редактиране на кода]
- What a Carve Up! (1994) – издаден и като The Winshaw Legacy, награда „Джон Луелин Рис“[2][3]
- Number 11 (2015)
Поредица „Клуб на негодниците“ (Rotters' Club)[редактиране | редактиране на кода]
- The Rotters' Club (2001) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман[1][2][3]
- The Closed Circle (2004)
- Middle England (2018) – награда „Коста“, награда за европейска книга
Детска литература[редактиране | редактиране на кода]
- The Story of Gulliver (2013)[1]
Гъливер : [по Джонатан Суифт], изд.: „Сиела“, София (2014), прев. Анелия Данилова
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- 9th and 13th (2005)[1]
- Ox-Tales: Earth (2009) – с Кейт Аткинсън, Джонатан Бъкли, Роуз Тримейн, Ханиф Курейши, Марти Леймбах, Марина Левицка, Иън Ранкин, Викрам Сет и Никълъс Шекспир
- Loggerheads and Other Stories (2014)
Разкази[редактиране | редактиране на кода]
- Pentatonic (2012)[1]
- The Broken Mirror (2017)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Humphrey Bogart: Take It and Like It (1991) – за актьора Хъмфри Богарт[1][3][4]
- Jimmy Stewart: A Wonderful Life (1994) – за актьора Джими Стюарт
- Like a Fiery Elephant (2004) – за писателя Б. С. Джонсън, награда „Самюъл Джонсън“
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1995 Capital Lives – тв сериал, 1 епизод
- 2000 Five Seconds to Spare – по романа „Джуджетата на смъртта“[4]
- 2005 The Rotters' Club – тв минисериал, 3 еризода
- 2015 La vie très privée de Monsieur Sim – по романа „Ужасната самота на Максуел Сим“
- 2020 What a Carve Up!
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
- ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Джонатан Коу
- Джонатан Коу в
Internet Movie Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jonathan Coe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
