Емануил Богориди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануил Богориди
румънски аристократ
Роден
1847 г.
Починал
1935 г. (88 г.)

Емануил Богориди-Конаки (на румънски: Emanoil Vogoride-Conachi) е румънски аристократ, син на княз Никола Богориди и принцеса Екатерина Конаки, внук на княз Стефан Богориди, праправнук на Софроний Врачански.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Богориди вляво,
вдясно Александър Богориди,
барелеф в Бургас

Богориди е роден в 1847 година. Емануил Богориди учи в Париж. Женен е за французойка. Живее във Виена, но научава български и поддържа връзки с български общественици. В 1876 година се среща с Драган Цанков и Марко Балабанов, които обикалят кабинетите на Великите сили, за да молят за подобрявене на положението на българите.

През 1878 година Емануил Богориди е кандидат за княз на новоосвободена България, а през 1887 година заедно с чичо си Александър Богориди е отново сред кандидатите за освободения от княз Александър I Батенберг български престол.[1]

Емануил Богориди умира в 1935 година в Париж, Франция.

Добри Ганчев пише за Емануил Богориди, който през 1881 година се среща с екзарх Йосиф I:

Хубавец, 40-годишен господин, облечен скъпо и с вкус, с маниери на влашки болярин. Дошъл да направи визита на Негово блаженство. Говори с екзарха на френски. български ни дума. Разпитвал за работите на Екзархията, за Македония. На излизане оставил на екзарха 75 наполеона за някое българско училище в Македония. Пратиха се на българската община във Воден.

Казваше Негово блаженство, че бил обикалял Цариград, блазнен от перспективата за автономията на Македония. В Цариград тогава заседаваше европейска комисия по изработване на проекта за реформи в Македония. Стриката генерал-губернатор в Източна Румелия, защо племенникът да не мечтае за такъв в Македония.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка Атанасова
(1736 – 1787)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цонко Стойков
(1758 - 1791)
 
Гана Стойкова
 
Владислав Стойков
 
Мария Стойкова
 
Катерина Стойкова
(1777 - 1867)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
(1791 - 1845)
 
Стефан Богориди
(1775 - 1859)
 
Атанас Богориди
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патарски
(1790 - 1865)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
(1805 - 1875)
 
Харикиня
(1828 - 1860)
 
Михаил Стурдза
(1794 - 1884)
 
Смарагда
(1816 - 1885)
 
Иван
(? - 1861)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
Александър Богориди
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола Богориди
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил Богориди
(1847 - 1935)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 153 – 154.
  2. Ганчев, Добри. Спомени, Слово, Велико Търново, 2005, стр. 154.