Ерин (линеен кораб, 1913)

„Ерин“ Resadiye; HMS Erin
Линкорът „Ерин“ в Северно море, 1918 г.
Флаг	Османска империя  Великобритания
Клас и тип	Линеен кораб
Производител	Vickers Limited в Бароу на Фърнис, Великобритания.
Служба
Поръчан	8 юни 1911 г.
Заложен	1 август 1911 г. (като „Решадие“)
Спуснат на вода	3 септември 1913 г. на 2 август 1914 г. реквизиран от Великобритания
Влиза в строй	22 август 1914 г. като „Ерин“
Изведен от експлоатация	май 1922 г., утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	23 150 t (нормална) 25 660 t (пълна)
Дължина	168,6 m (по КВЛ) 170,5 m (максимална)
Ширина	27,9 m (максимална)
Газене	8,6 m (при нормална водоизместимост) 9,4 m (при пълна)
Броня	пояс: 305 – 229 mm; траверси: 203 – 102 mm; палуба: 76,2 – 40 mm; барбети ГК: 76,2 – 254 mm; кули ГК: 102 – 280 mm; бойна рубка: 305 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 15 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 26 500 к.с.
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	5300 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	1070 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 343 mm; 16x1 152 mm; 6x1 57 mm Зенитна артилерия: 2x1 76,2 mm; 5x1 7,69 mm картечници „Максим-Викерс“
Торпедно въоръжение	4 x 533 mm ТА
Самолети	от 1918 г. 2 Sopwith Pup
„Ерин“ в Общомедия

Ерин (на английски: HMS Erin) е британски линеен кораб (дреднаут). Първоначално е заложен като „Решад V“, обаче поради започването на Първата световна война е реквизиран от Британското Адмиралтейство и влиза в състава на КВМСВ като „Ерин“. Ерин (на английски: Erin) е древното название на Ирландия. Реквизирането на HMS Agincourt и HMS Erin предизвиква недоволство на общественото мнение в Турция и служи за една от причините за присъединяването на Турция към съюза на Германската империя и Австро-Унгария.

Предшестващи събития

След поражението си в Първата балканска война правителството на Османската империя приема програма за възстановяване на военноморския си флот. В рамките на тази програма, през август 1911 г., на британските компании Vickers Limited и Armstrong Whitworth са поръчани два линкора-дредноута „Султан Осман“ и „Решадие“. Завършването на тяхното построяване е планирано за юли 1914 г. Финансирането на строителството се води за сметка на общонационално събиране на пожертвувания. Новите линкори трябва да осигурят на османския флот преимущество над руския черноморски флот и гръцкия флот в Егейско море.

Построяване

Заложен е на 1 август 1911 г. На 3 септември 1913 г. е спуснат на вода. Строителството му е завършено през август 1914 г. На 2 август 1914 г. е реквизиран с постановление на Британския кабинет на министрите. На 22 август е преименуван на „Ерин“ и е зачислен в състава на кралския флот.

Реквизирането на HMS Agincourt и HMS Erin предизвиква недоволство сред общественото мнение в Турция.

Конструкция

Конструкцията на кораба е близка до конструкцията на корабите от серията King George V.

Вътрешната компоновка, направена според желанията на купувача, не съответства на британските стандарти. В частност, ужас предизвикват условията за обитаване на екипажа. Малките каютки за младшите офицери и тяхната каюткомпания, срещу вратата на галюна, рязко контрастират с разкошните салони на адмирала и командира. След зачисляването му в състава на Кралския флот е проведено препланиране на помещенията.

Корпус

Кораба има полубачна архитектура, с полубак продължаващ на три четвърти от дължината, и представлява устойчива артилерийска платформа. Отношението L/B (дължина към ширина) на корпуса съставя 5,7 срещу 6,2 на „Кинг Джордж V“.

Корпуса е разделен на 22 водонепроницаеми отсека. Двойното дъно е постановено на 78% от дължината на кораба.

Нормалната водоизместимост съставя 22 780 дълги т, пълната водоизместимост – 25 250 д. т. Дължината между перпендикулярите съставя 160 м, по конструктивната водолиния – 168,5 м, максималната – 170,5 м. Ширината на корпуса е 28 м, газенето при нормална водоизместимост е 8,69 м.

Фактическата метацентрична височина при нормална водоизместимост съставя 1,87 м, при пълен товар е 2,14 м.

Силова установка

Нормалният запас въглища е 900 д. т, а максималният е 2120 д. тон. Нефт – 710 д. тона.

Брониране

Като цяло е аналогично на „Кинг Джордж V“, но кораба има непрекъснати противоторпедни прегради.

Основният вертикален брониран пояс има дължина от траверса в центъра на носовия барбет на кула „А“ до траверсата в центъра на кърмовия барбет на кула „Y“. Той се разполага на височина от нивото на горната палуба до ниво 1,11 м под водолинията при нормална водоизместимост и е набран от плочи с различна дебелина, направени от легирана круповска стомана с повърхностна цементация. Главния броневи пояс с дължина 99,6 се състои от два отделни пояса – 305-мм долен, защитаващ водолинията до нивото на средната палуба, и 229-мм горен, разполагащ се по височина от средната палуба до нивото на главната палуба.

Горният 203-мм броневи пояс има същата дължина, каквато е и на главния пояс, а по височина се разполага от главната до горната палуби. Общата височина на вертикалното брониране съставлява 6,86 м.

Главният броневи пояс (305 мм-229 мм) има продължение в носовата част при същата височина (на нивото на главната палуба), каквато е и в средата на кораба – от началото на траверса в центъра на носовия барбет на кула „А“ с дебелина 152 мм и дължина 9,15 м, след това нататък с дебелина 102 мм, без да достига до форщевена на около трета от разстоянието между него и барбета. В кърмата главният броневи пояс (305-мм и 229-мм) продължава също на нивото на главната палуба от траверсата в центъра на кърмовия барбет „Y“ с дебелина 102 мм, без да достига до ахтерхщевена на половината разстояние, общата дължина на пояса е 140 м.

Главните носови и кърмови броневи траверси са разположени по следния начин: в носовата част 203-мм напречна преграда закрива края на горния (203-мм) броневи пояс от главната до горната палуби и края на горната (229-мм) част на главния броневи пояс от средната до главната палуби и се разполага наклонено навътре от краищата на 203-мм и 229-мм броневи пояса към барбета на кула „А“; 152-мм носова преграда закрива краищата на главния 305-мм броневи пояс от долната до средната палуба и се разполага наклонено навътре от краищата на главния броневи пояс към външната повърхност на барбета на кула „А“.

В кърмовата част 203-мм напречна преграда затваря краищата на горния (203-мм) броневи пояс от главната до горната палуби и се разполага наклонено навътре от края на 203-мм броневи пояс към центъра на барбета на кула „Y“; 305-мм кърмова преграда затваря краищата на главния (305-мм и 229-мм) броневи пояс от долната до главната палуби и е разположен наклонено навътре от краищата на главния брониран пояс к външната повърхност на барбета на кула „Y“.

Четирите палуби имат защита от никелирана стоманена броня. Палубата на полубака и горната палуба са с 38 мм дебелина, средната палуба е 25 мм по плоскостта и на скосовете, с увеличение до 76 мм над машините и погребите. Носовия и кърмовия скосове, дебелината на които съставлява 76 мм, минават на нивото на долната палуба. Общото тегло на тази броня съставлява 2683 тона (цялата броня е по-тънка от 5").

Челната и страничните части на кулите са с 279 мм дебелина, тила е 203 мм, покрива – 102 мм в наклонената и 76 мм в плоската части.

Бронята на барбетите е 254 мм над палубата, 229 мм под палубата и 76 – 127 мм под следващата палуба (в зависимост от степента на защитата, осигурявана от другите брониращи конструкции: палуба, бордова броня, или съседните кули). Рубката получава 305 мм брони от три страни, 102 мм по кърмата и 102 мм покрив. Общото тегло на вертикалната броня е 4207 дълги тона (4275 т).

Въоръжение

На кораба доста удачно е разположено въоръжението, което се оказва по-мощно, отколкото на по-големия дредноут „Айрън Дюк“.

Артилерия на главния калибър

Кулата на 343-мм оръдия в разрез

Основното въоръжение на HMS Erin са десет 343-мм 45-калибрени оръдия Мк. VI, поставени в пет кули по диаметралната плоскост. Общата дължина на оръдието със затвора е 15 898 мм, на нарезната част – 12 871 мм. Теглото на оръдието без затвора е 77 000 кг. Традиционно за британския флота скрепяването на ствола се осъществява с тел. Затвора е бутален, система Уелин, зареждането е картузно. Оръдията имат 68 нареза с постоянна извивка от 30 калибра.

Заряда се състои от 134,8 кг нитроглицеринов-пироксилинов бездимен барут марка „кордит MD“, позволяващ да се засили 635-кг бронебоен снаряд до начална скорост около 745,2 м/с (762 при „Кинг Джордж V“). В боекомплекта влизат фугасни и бронебойни снаряди с балистично калпаче. Стволовете на оръдията след всеки изстрел се продухват със сгъстен въздух.

Ъгъл на подем на стволовете на оръдията съставлява от −3° до +20°. Стрелбата с бронебойния 635-кг снаряд на максималния ъгъл на възвишение на ствола на оръдието осигурява далечина на стрелбата равна на 21 298 м (21 781 м при „Кинг Джордж V“). Зареждането е възможно при произволен ъгъл на подем на стволовете, а скорострелността съставлява около 1,5 изстрела в минута.

Сектора на стрелба за кърмовите кули съставлява 300°, за първата носова (кула „А“) 290°, за втората (кула „B“) 280°. Централната кула „Q“ има ъгли на стрелба от 30° до 150° по всеки борд. Боезапаса в мирно време се състои от 80 снаряда на ствол.

Снарядните погреби за всички кули са разположени под зарядните. Всеки погреб в случай на пожар е снабден със система за оросяване и система за наводняване чрез кингстони.

Противоминна артилерия

Шестнадесетте казематни 152-мм оръдия образец MK.XVI с разделно зареждане, с дължина на канала на ствола от 50 калибра (7600 мм), са разположени по две в осем доста просторни каземата в средата на кораба. Те стрелят със снаряди с тегло 45,4 кг с начална скорост 914 м/сек на далечина до 80 кабелтови със скорострелност до 7 изстрела в минута. В общия боекомплект за 152 мм оръдия съставляващ 2400 изстрела или по 150 на оръдие влизат фугасни полубронебойни снаряди и шрапнел.

Служба

„Ерин“ участва в Ютландското сражение. Плава четвърти в първата походна колона, оглавявана от линейния кораб „Кинг Джордж V“. Не получава повреди и загуби.

Литература

на руски

• Козлов Б.В. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 80 с. ISBN 978-5-98830-030-4.
• Паркс, Оскар. Линкоры Британской империи. Том 7. Эпоха дредноутов. – СПб.: Галея Принт, 2008. – 116 с. – ISBN 978-5-8172-0132-1.
• А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб, 2001, 96 с.
• Юджин Роган. Падение Османской империи. Первая мировая война на Ближнем Востоке, 1914 – 1920 гг. М., 2017. ISBN 978-5-91671-762-4.

на английски

• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 1987. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

на немски

• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

• ERIN battleship (1914) ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• Battleships-Cruisers.co.uk ((en))
• Britain 13.5"/45 (34.3 cm) Mark VI ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ерин (линеен кораб, 1913)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Erin в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​