Иван Гилев
| Иван Гилев | |
| български революционер и общественик | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Аргиров Гилев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Гилев е роден в 1867 година[2] в костурското село Вишени, тогава в Османската империя.[1] Влиза във ВМОРО и работи като легален член на ВМОРО и организатор във Вишени. В 1895 година при обиск в къщата му е арестуван и лежи два месеца в Костурския затвор, където е подложен на изтезания. Освободен е с подкуп. В 1898 и 1903 година, като четник в сборната чета във Вишенския революционен участък, под ръководството на Лазар Поптрайков и Кольо Рашайков участва няколко наказателни акции срещу турски злодеи и предатели на българското население. Убити са Абедин бег и Юсуф бег от Костур, Касъм бег от Билища и други. Участва в Илинденското въстание. При потушаването на въстанието Вишени е изгорено, като изгаря и къщата му, а баща му е убит.[3]
След въстанието Гилев е ръководител на Революционната организация във Вишени. В 1906 година е арестуван в Солун и изтезаван два месеца в Солунския затвор. Освободен е по отсъствие на доказателства.[3] На 26 май 1908 година андартският капитан Георгиос Диконимос – Макрис заедно с Панайотис Лазопулос напада Вишени и убива 9 жени и 4 мъже,[4] включително стрина му Мара П. Гилева и дъщеря ѝ Сия.
След като Вишени попада в Гърция вследствие на Балканските война, в 1914 година, поради тормоз от страна на гръцките андарти, бяга в Свободна България, като имотите му са конфискувани.[3] Установява се във Варна, където е активист на Варненското македонско благотворително братство. На 15 март 1925 година е избран за член на настоятелството на Братството.[5] На 7 март 1926 година е избран за подпредседател.[6]
На 5 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 209.
- ↑ Към 5 март 1943 година е на 76 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 210.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 272 – 273.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (111). София, СМЕО, 29 май 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (154). София, СМЕО, 9 април 1926. с. 3.
